Няма българин, който да не го побиват тръпки щом чуе песента „Хубава си моя горо". И до днес тя е свидетелство за силата на българския дух.
Тази приказка идва от осиковчанка на преклонна възраст, чула я от своята баба и разказвала я някога на своите собствени деца и внуци.
На 25 декември, в България, а и в целия християнски свят се чества един от най-големите църковни празници - Рождество Христово или Коледа. Този свят ден в християнската религия и култура се свързва рождението на  Иисус Христос. То е описано в евангелията на Лука и Матей. Те разказват за родителите на Иисус - Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар...
Песента „Вятър ечи, Балкан стене“ е най-често изпълняваната и до днес Чинтулова творба. Тя отразява съдбините на българския народ под османско иго и е посветена на Габровското въстание от 1862 г.
„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от златоградския регион, включена в Златната плоча на "Вояджър” в изпълнение на Валя Балканска.
Тя, българката, в сърцето и душата си е побрала богатството на цялата Земя.
Нос Калиакра e скалист полуостров, издаден навътре в морето. Той отдалеч привлича погледа на туристите със своя особен силует. По него има много природни пещери, приличащи на стаи. От последната „стая" в скалата се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тясната издатина на планинския...
„Притури се планината“ е българска народна песен, известна с великолепното изпълнение на Стефка Съботинова. Тя е родена на 2 април 1930 година в село Розов кладенец, Старозагорско. През 1951 година се премества да живее в София. Певческия ѝ талант открива фолклористът и народен певец Жечо Долчинков. От 1954 година започва да пее в състава на фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. С...
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
Изработването на изделия от нетъкан текстил „плъсти“ е традиционен български занаят, чийто корени могат да бъдат открити в далечното минало. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х - ХІ в., а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX в. Странджа е един от районите, където се практикува това...
Знаете ли, че старото българско име на януари е Голям Сечко? Името се свързва с големия студ през този месец, който прекъсва земеделската дейност.
За живота на българите през Възраждането, а и след Освобождението, могат да се намерят достатъчен брой данни, които да ни помогнат да си представим всекидневния им живот. Ситуацията през  XV – XVII век е коренно различна, като до днес са достигнали оскъден брой източници, предимно на чужди дипломати или пътешественици, които обаче разкриват целия нашенски колорит по един неподражаем...