Кокошкарският поход от 1913 година или как румънците стигнаха до Панагюрище

По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.

Крахът на Константинопол: Горко на победените

В третата част от нашето изследване, проследяващо края на една епоха за Балканите, ще обърнем внимание на окончателното установяване на Османския султанат, вече като...

„Аферата Вардараси“ или как българското общество посрещна гръцките зверства в Македония

Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване...

Крахът на Константинопол: Врагът пред портите

Първата част на това изследване ни запозна с историографските образи на Кoнстантин XI и Мехмед II, главните действащи лица във финалните етапи на мюсюлманското...

Крахът на Константинопол: Последният император срещу първия завоевател

Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.

Неуспешният преврат, който трябваше да направи България част от Югославия

Така през 1935 година се проваля с гръм и трясък операцията на югославското военно разузнаване за преврат срещу цар Борис и осъществяване на бленуваната от югославската върхушка „интегрална Югославия“.

В лапите на пансърбизма – превратът на 19 май 1934 г.

Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.

Аферата с купоните или как костите на Раковски щяха да бъдат...

Българското националноосвободително движение невинаги си служи с методи за набавяне на средства, които днес бихме нарекли безукорни. Скандалите във връзка с тези методи са...

Възкръсналата Българска армия – парадът на 6 май 1937 г.

След Първата световна война България претърпява крушението на националния си идеал. Българската войска е сведена до минимум, духът на народа е безогледно тъпкан. Но в сърцата на българите гори пламъкът на надеждата.

Междусъюзническата война и ролята на Русия

Русия неохотно се съгласява да играе ролята на арбитър – страхът от преждевременен военен конфликт е голям, но възможността да създаде блок на антиавстрийска основа е примамлива – един съюз между Сърбия и България би укрепил позициите на Русия на Балканите.

Как обкръжена България се опита да спечели на своя страна Австро-Унгария

След оформянето на коалицията на балканските държави срещу Турция през 1912 година и започването на Балканската война, бързо става ясно колко наивни са били...

„Свобода или смърт“ – избухването на Априлското въстание

Датата 20 април 1876 г. остава в народното съзнание като един от най-светлите и същевременно най-трагични дни в новата ни история. Априлското въстание е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлата сграда на своето бъдеще.

Присъединете се към нас

340,441ХаресалиХаресай
14,124СледващиПоследвай
3,175СледващиПоследвай
17,014АбонираниАбонирай се