Атентатът в Марсилия и Владо Черноземски

На 9 октомври 1934 година гражданите и гостите на Марсилия приветстват югославския крал Александър I, който е на официално посещение във Франция. В открит автомобил, в компанията на френския министър на външните работи Луи Барту и героя от войната генерал Жорж, кралят приветства насъбралите се хора. Неочаквано, здрав, невисок мъж успява да се промуши между двама полицаи и с вик на френски език „Да живее кралят!“ достига до автомобила и се качва на стъпалото. След това с мълниеносна бързина изважда пистолет, насочва го към крал Александър и започва да стреля. Владетелят на кралство Югославия, безжалостен противник на всичко българско, е улучен смъртоносно в сърцето и черния дроб. Макар и ранен, нападателят прави опит да се самоубие, но е спрян, полицаите успяват да го измъкнат от разярената тълпа и да го закарат в болница. В осем вечерта нападателят умира от раните си. В него намират чехословашки паспорт с името Петер Келемен, а на рамото му – татуирани череп и кръстосани кости и думите „1924 г. ВМРО – свобода или смърт“. Но кой всъщност е човекът, дръпнал спусъка и смъртоносно ранил югославския крал?

Аферата „Шарл-Жан“ – двама български генерали във вихъра на корупцията

Какво всъщност се случва през 1903 година и защо българските офицери Рачо Петров и Михаил Савов са окичени с френските имена Шарл и Жан?

Съединението – мигът на народното тържество

Вестта за извършването на Съединението през 1885 година предизвиква вълна от небивал възторг у българския народ. Едва ли могат да се намерят по-верни и по-истински думи от тези на съвременниците на този величав момент в нашата нова история. Съединена България празнува с пълно сърце. Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.

Окървавената Добруджа – румънските жестокости през 1916 г.

Когато българската войска влиза в Силистра и населението се събира да ги посрещне, от румънския бряг артилерията открива огън с бризантни гранати по тях. На парчета са разкъсани 38 души.

Наум Тюфекчиев – българският терорист на руска и турска служба

Роден в Ресен през 1864, Наум Тюфекчиев е майстор оръжейник, завършил в Лиеж, Белгия и отдал се на зловещия си занаят да лее бомби и да сее смърт.

Референдумът за отмяна на монархията и последиците от него

До ден днешен се спори дали референдумът за отпадането на монархията в България е законен. Най-често се говори за фалшифицирани гласове, а допитването до народа е просто параван, зад който се установява плавно, но много сигурно, диктатура.

Кокошкарският поход от 1913 година или как румънците стигнаха до Панагюрище

По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.

Крахът на Константинопол: Горко на победените

В третата част от нашето изследване, проследяващо края на една епоха за Балканите, ще обърнем внимание на окончателното установяване на Османския султанат, вече като...

„Аферата Вардараси“ или как българското общество посрещна гръцките зверства в Македония

Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване...

Крахът на Константинопол: Врагът пред портите

Първата част на това изследване ни запозна с историографските образи на Кoнстантин XI и Мехмед II, главните действащи лица във финалните етапи на мюсюлманското...

Крахът на Константинопол: Последният император срещу първия завоевател

Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.

Неуспешният преврат, който трябваше да направи България част от Югославия

Така през 1935 година се проваля с гръм и трясък операцията на югославското военно разузнаване за преврат срещу цар Борис и осъществяване на бленуваната от югославската върхушка „интегрална Югославия“.

Присъединете се към нас

354,385ПоследователиLike
17,929АбонатиFollow
3,175АбонатиFollow
31,096АбонатиАбониране