Легенда за превземането на Крънското деспотство

0
3063
Портрети на Елтимировата съпруга Марина Смилец (вляво) и неговия син Иван Драгушин (вдясно) в Полошкия манастир.

В края на XIII век град Крън и Крънската област се превръщат в независимо феодално деспотство, което е управлявано от Елтимир (1280 – 1305). Елтимир (прието е също и Алдимир) е български аристократ от династията Тертер. Той е владетел на Крънското деспотство и по-малък брат на цар Георги I Тертер.

Крепостта на средновековния град Крън е била разположена върху скалист масив с надморска височина 940 метра по южния склон на Стара планина. На запад от нея тече Селската река или както е по-известна на турски – Дереазлъ. В миналото крепостта е контролирала едновременно пътя, пресичащ Казанлъшкото поле и този от Търново към Пловдив и Стара Загора. Съоръжението, заемащо площ от около 9 декара, е изградено към края на VII – началото на VIII в. върху останките на византийско селище.

От западната и северната страна крепостта е била естествено защитена от непристъпни скални брегове, спускащи се към реката с височина до 50 – 60 метра. От изток, юг и запад е съществувала крепостна стена. По протежението си е била усилена с бойни кули. Все още има голям резервоар, който е захранван от водоизточник от планинските склонове.

Средновековният град Крън се споменава в Дубровнишката грамота цар Иван Асен II като център на административна област „Крънска хора“. За първи път в писмените извори средновековният град Крън се споменава в средата на 12-ти век от арабския географ Идриси. В съчинението си „Книга за развлеченията на копнеещия да преброди страните” Идриси го нарича Арканус (транскрипнция на Крън според него). Отразено е разстоянието от Ихтиман до Крън – шест прохода, и от Крън до Стара Загора – четири прохода.

Открити са в крепостта интересни символи на духовната култура, като кръстовете-енколпиони. Те са били изработени от бронз и на лицевата страна е изобразен благославящ светец – св. Теодор, св. Йоан Рилски, св. Георги и др. Според датирания нумизматичен материал от средновековното селище при Крън хронологически най-ранни са анонимните фолиси и монетите на Алексий (1091 – 1092), а най-късни са двата сребърни гроша на Тодор Светослав (1300 – 1321).

Владетелят на средновековния град Крън – Елтимир, започва да управлява Крънското деспотство след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 г. Вероятно по това време той получава висшата титла деспот.

Самият Елтимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата Търново. Предполага се, че земите му обхващат цялата област южно от Стара планина – от днешния Сливен на до Карлово на запад. Възможно е Елтимир да е убит при завладяването на Крънското деспотство от Тодор Светослав, тъй като след това той вече не се споменава в източниците

По време на османското нашествие през 1370 – 1374 г. Крънската крепост е превзета и разрушена. Оцелелите жители основават в съседство селище, чийто наследник е град Шипка.

Водохранилището на Крънската крепост.

Легендите за превземането на крепостта и разрушаването на средновековния град са малко, а една от тях прави особено впечатление. Представяме ви я в следващите редове.

Когато безбройните османски пълчища нахлули в малката Долина на розите, ужасеното мирно население хукнало да търси закрила в крепостите, осеяни по балканските чукари, където заедно с малкото останали борци се подготвяли за последна съпротива.

Хора от близките до Крън села се прибрали в голямата трикрепостна твърдина, където скоро били вкопчени и стегнати от здравия обръч на врага. Много пристъпи отблъснали шепата борци в тежката и неравна борба, докато най-после османците успели да скъсат водопроводната мрежа.

Настъпила убийствена жажда. Запасните съдове с вода из жилищата и грамадните крепостни цистерни се изпразнили и настъпило горко отчаяние. И никаква надежда за помощ се не виждала. Защитниците на Крън решили през една нощ, в часа, когато започне да изгрява луната, да отворят голямата желязна врата на източната стена и да пуснат една стара баба да излезе и да опита да донесе малко вода.

И в Крънската крепост обаче османците си имали свои хора, които, като чули всичко, съобщили на обсадителите. През уречената нощ те успели да се приближат скришом до източната врата и за да измамят българите на рогата на едно стадо кози налепили горящи свещи. След това подкарали добитъка от източното дере нагоре към крепостта. Оттогава това дере се казва ай-доодъ̀ дереси (от турски – реката, откъдето месецът изгрява), което впоследствие се е преобърнало на Хайдушкото дере, както се нарича и сега.

Като забелязали светлината, която се показва откъм изток, обсадените помислили, че луната почва да изгрява. Те отворили портата и в този момент нашествениците нахлули и превзели крепостта. Започнала страшна сеч. Голяма част от защитниците на крепостта били изклани на място, а друга – изсечени и избити в първия дол на източната страна, из който дълго време са се търкаляли купища кости. Това е и причината днес това място да се нарича Кимикев дол, от кимик – кост. А близо до този дол, където османците след страшната касапница са си мили ножовете, кладенчето и сега се казва Канлъ̀бунар, от канлъ̀, което значи кръв. Крепостта била срината до основи, с което залязло завинаги нейното величие…

Реклама

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Легенда за превземането на Крънското деспотство
4.6 от общо 53 глас(а)
Минчо Минчев
Минчо Минчев е завършил "Стопанско управление", а сега учи магистратура в Юридическия факултет на Пловдивския университет. Интересува се от Древна Тракия и античните племена, от техния бит и култура. Изследва възникването и развитието на селищата в Казанлъшкия край, издирва архивни снимки, които разказват сами по себе си за миналите епохи и техните герои.

Остави коментар