Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

От древни времена България е дом на най-големите майстори ювелири. Днес, няколко хилядолетия по-късно, ние се удивляваме на техните произведения. Прочути сме с най-старото технологично обработено злато, открито в Европа, както и с уникалните съкровища на траките. Макар и не толкова известно, но също толкова изящно и прекрасно, е най-голямото съкровище от Първото българско царство, а именно Преславското златно съкровище. Макар и забулено в тайни, то е една от най-скъпоценните находки от българското Средновековие.

Както повечето намерени съкровища, така и това е било открито съвсем случайно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На следващата година  работнички от тогавашно ТКЗС отишли, за да засадят лозе там. При земеделските дейности, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли жените. Работничките се натъкнали на голяма огърлица, множество накити и монети. Всяка от тях занесла намереното у дома, но мълвата за това бързо се разнесла и скоро местни археолози, заедно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, за да съберат предметите и да ги разпитат.

Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските дейности били спрени и започнали археологически проучвания от екип на проф. Тотю Тотев. Площта за претърсване била около 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало бедно селище, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава основание укриването му да се отнесе към Х в., най-вероятно при превземането на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година. При теренните разкопки става ясно, че предметите са са сложени в ковчеже или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожават жилището и повреждат голяма част от преметите. Тъй като тогава металните детектори още не съществуват, пръстта е пресявана на ръка. Открити са над 120 златни и позлатени украшения – бижута, медальони и накити. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи.

Медальони – злато, перли, аметисти, изумруди.

Освен голямото количество на премети, Преславското съкровището е уникално със своята обработка. Повечето украшения са от 14 и 22 каратово злато. Използвани са различни начини на изработка, като вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране и специфичната ювелирна техника на клетъчен емайл, която е много скъпа и луксозна, а притежаването на такива бижута е изключително престижно. Няма данни тя да е практикувана в столицата Велики Преслав, но е широко разпространена в императорския двор, което дава основание историците да предполагат, че повечето от златните премети са произведени именно там.

Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, изработен от злато и планински кристал. От горната му страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред откритията има няколко типа апликации с растителни елементи, както и златни висулки. Открити са значителен брой наушници – украшения, които се закачат на диадемите на жените, изработени от злато и украсени с изумруди и перли, също и фино изработени медальони и скъпоценни камъни.

За връх на средновековното златарство се смята двустранната огърлица от Преславското въковище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма. Те са свързани от фино изплетени от златни плетеници. В долния край на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони, които също са общо седем. Всяка плочка е украсена с различно изображение.

Огърлица
Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Отделно от тях, на други халки се спускат други верижки, завършващи с бисери. На плочките и медальоните, посредством разноцветен емайл са изобразени различни рисунки. Крайните плочки в двата края на огърлицата са с растителни орнаменти. След тях следват плочки със силно стилизирани птици, които в човките си държат клонка. Следващите две плочки изобразяват палмети. В Древния Изток композицията от птици и палмети образуват двете страни от дървото на живота. На централната плочка е образът на „Молещата се Богородица” или „Богородица Оранта”, която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете ѝ страни има по един кръст. Изображенията по медальоните са същите, но с различна конфигурация. По средата отново е „Богородица Оранта”, но от двете ѝ страни следват два медальона, с изобразени птици на тях, а последните плочки от всяка страна са с палмети.

Най-важната находка е откритата диадема или по-точно няколко части от нея. Става дума за пет от общо девет предполагаемите плочки, които тя е съставлявала. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига сред паметниците на културното ни наследство на световно ниво. Както при огърлицата, така и тук на всяка има различно изображение. От петте запазени на две от тях е изобразен грифони – митични създания между лъв и орел. На други две от плочките също са изобразени подобни животни, само че сенмуври – кучета-птици. Двете митични същества са подредени в ход наляво и надясно. На петата плочка, за която се предполага, че е била централна е изобразена една от най-разпространените средновековни сцени – „Възнесението” или наричана още „Полетът на Александър Македонски”. На нея Александър е изобразен на колесница, която също е теглена от митичните същества грифони. В Средновековието образът на Александър Велики е показвал власт.

Централна плочка на диадемата – Възнесението на Александър Велики.

Големият въпрос е чии са тези съкровища. Повечето историци предполагат, че колекцията е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година. Първо, техниката с клетъчния емайл е била присъща за византийския императорски двор и вероятно бижута с такава изработка са били присъщи само на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава, тоест предмети, които символизират властта се смята, че диадемата от Преславското съкровище е била носена от самата царица Мария. Това се подкрепя и от изображението на Александър Велики, символ на властта, в средата на диадемата. Оспорва се принадлежността на двустранната огърлица. Повечето се обединяват около тезата, че такова изящно бижу е било подходящо само за жена с фини размери като принцеса Мария. Други смятат, че тя е била носена от  съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.

Може би никога няма да научим произхода и съдбата на това средновековно българско съкровище. Вяроятно някои от царския дворец успява да избяга от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и ги скрива с надеждата, че ще се върне за тях по-късно, но така и не е успява. Днес тези находки се пазят в Историческия музей на град Велики Преслав. Там можете да се насладите от близо на майсторството на средновековните ювелири и да видите на живо част от единствената корона на български владетел, достигнала до нас.

Всички фотографии в настоящия материал са собственост на preslav.dartek.bg.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано
4.6 от общо 60 глас(а)
Нели Великова
Нели Великова е завършила Академията на МВР , специалност “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. Тя е на 24 години и е родена в Силистра. Интересува се от фолклор, спорт и българска история. Силно се вълнува от древната и средновековна българска история.

Отговор