Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество митове и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия. Поради факта, че няма конкретни исторически извори и данни за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор.  Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо си е изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.

Паметник на Вълчан войвода в еленското село Раювци.

Сведенията за Вълчан Войвода са толкова противоречиви, че дори рожденото му име остава загадка. Съществуват теории, според които то е било Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Най-разпространената хипотеза за месторождението му пък посочва района на Странджа. Смята се, че е роден в периода между 1770 – 1780 година, като се знае, че на младини е бил овчар.

Едно от преданията ни разказва за отвличането на любимата му – един често срещан мотив в българския фолклор. Това деяние било извършено от турчин, който харесал годеницата на Вълчан – Рада. Той извикал войводата в конака и го заплашил повече да не търси своята невеста, ако му е мил животът. Вълчан не се примирил с посегателството и скоро организирал малка чета, въоръжил я, и заедно с нея „хванал гората“. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан взел Рада обратно при себе си. Вследствие избухнало сражение с потерята, а в битката любимата му загинала, пронизана от куршум.

Тази история привлякла вниманието на местните турски власти и войводата бил принуден да избяга от родния си край. Стигнал чак до Бяло море, където се сближил с един грък – Спирос. Двамата събрали чета, с която започнали да пресрещат турски кервани в проходите и да ги обират. Тази тяхна идея прераснала в нещо мащабно и значимо. Само няколко години по-късно Вълчан предвождал една от най-големите хайдушки чети из българските земи, като числеността ѝ била близо 300 души. Действал главно в Източна и Югоизточна България.

Отрядът му непрекъснато нападал керваните, пратени от Цариград, които събирали местните данъци. Освен верните си четници, Вълчан имал още едно стратегическо предимство – разполагал с шпионин, внедрен в най-близкото обкръжение на самия султан. Смята се, че този човек бил Кара Емин ага и именно той давал информация на войводата кога и къде ще преминат керваните, превозващи златото към цариградската хазна. Само за няколко години Вълчан войвода и четниците му натрупали несметни богатства. Те не само обирали преминаващи през проходите кервани, но и намирали римски, тракийски и старобългарски съкровища.

Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX в. било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който е ограбен от разбойници, а богохулниците обесват попа на едно дърво и на тръгване го подпалват.

Щом разбира за това, Вълчан войвода се впуска да ги гони с четата си, настига ги и след кратко сражение ги побеждава. Оцелелите разбойници са обесени, а Вълчан войвода плаща с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира.

Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди. Говори се, че след всеки обир по-голямата част от откраднатото е старателно скривано в някоя пещера.

Съществуват предания за не една и две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшето българско училище – Университета.

Иманярска карта на съкровището на Вълчан войвода.

Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата, но все още тяхната съдба е неизвестна. Безспорно, Вълчан войвода е една от най-мистичните личности в нашата история, най-вече поради множеството противоречиви сведения за живота му. Въпреки че липсват конкретни исторически данни, той оставя ярка следа в съзнанието на българите от първата половина на XIX век. Със закрилата, която осигурява на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите борци за национално освобождение.

Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват все още е неизвестна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България. Вълчан войвода е реална личност, чиито постижения и заслуги са толкова значими, че граничат с легендарното. Това е поредната история от родния летопис, която попада между мита и реалността и едва ли някога ще разберем каква е била истината.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Вълчан Войвода – между митологията и реалността
4.5 от общо 310 глас(а)
Филип Йотов
Филип Йотов е студент по "Политически науки" във Виенския университет. На 23 години е, възпитаник на Софийската немска гимназия. Проявява интерес към политикатa, икономиката и историята на междудържавните отношения. Силно се вълнува и от историята на българския спорт и развитието му в Следосвобожденска България.

5 КОМЕНТАРА

  1. Има жив наследник на Тафо Тафталията,който по записки от прадядо си е написал достатъчното за Вълчан. Живее във Варна.Там се помещава и издателството.

  2. Има и много живи наследници на Вълчан войвода, но никой от тях не говори по темата. Аз съм един от тях.

  3. Истинския Вълчан е от Осеновлаг. Матей Миткалото създава „пазителите“, и сега ги има. Матей препратя, фалшифицира описите, нишаните с цел – запазване на имането

Отговор