Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество митове и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия. Поради факта, че няма конкретни исторически извори и данни за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор.  Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо си е изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.

Паметник на Вълчан войвода в еленското село Раювци.

Сведенията за Вълчан Войвода са толкова противоречиви, че дори рожденото му име остава загадка. Съществуват теории, според които то е било Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Най-разпространената хипотеза за месторождението му пък посочва района на Странджа. Смята се, че е роден в периода между 1770 – 1780 година, като се знае, че на младини е бил овчар.

Едно от преданията ни разказва за отвличането на любимата му – един често срещан мотив в българския фолклор. Това деяние било извършено от турчин, който харесал годеницата на Вълчан – Рада. Той извикал войводата в конака и го заплашил повече да не търси своята невеста, ако му е мил животът. Вълчан не се примирил с посегателството и скоро организирал малка чета, въоръжил я, и заедно с нея „хванал гората“. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан взел Рада обратно при себе си. Вследствие избухнало сражение с потерята, а в битката любимата му загинала, пронизана от куршум.

Тази история привлякла вниманието на местните турски власти и войводата бил принуден да избяга от родния си край. Стигнал чак до Бяло море, където се сближил с един грък – Спирос. Двамата събрали чета, с която започнали да пресрещат турски кервани в проходите и да ги обират. Тази тяхна идея прераснала в нещо мащабно и значимо. Само няколко години по-късно Вълчан предвождал една от най-големите хайдушки чети из българските земи, като числеността ѝ била близо 300 души. Действал главно в Източна и Югоизточна България.

Отрядът му непрекъснато нападал керваните, пратени от Цариград, които събирали местните данъци. Освен верните си четници, Вълчан имал още едно стратегическо предимство – разполагал с шпионин, внедрен в най-близкото обкръжение на самия султан. Смята се, че този човек бил Кара Емин ага и именно той давал информация на войводата кога и къде ще преминат керваните, превозващи златото към цариградската хазна. Само за няколко години Вълчан войвода и четниците му натрупали несметни богатства. Те не само обирали преминаващи през проходите кервани, но и намирали римски, тракийски и старобългарски съкровища.

Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX в. било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който е ограбен от разбойници, а богохулниците обесват попа на едно дърво и на тръгване го подпалват.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Щом разбира за това, Вълчан войвода се впуска да ги гони с четата си, настига ги и след кратко сражение ги побеждава. Оцелелите разбойници са обесени, а Вълчан войвода плаща с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира.

Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди. Говори се, че след всеки обир по-голямата част от откраднатото е старателно скривано в някоя пещера.

Съществуват предания за не една и две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшето българско училище – Университета.

Иманярска карта на съкровището на Вълчан войвода.

Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата, но все още тяхната съдба е неизвестна. Безспорно, Вълчан войвода е една от най-мистичните личности в нашата история, най-вече поради множеството противоречиви сведения за живота му. Въпреки че липсват конкретни исторически данни, той оставя ярка следа в съзнанието на българите от първата половина на XIX век. Със закрилата, която осигурява на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите борци за национално освобождение.

Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват все още е неизвестна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България. Вълчан войвода е реална личност, чиито постижения и заслуги са толкова значими, че граничат с легендарното. Това е поредната история от родния летопис, която попада между мита и реалността и едва ли някога ще разберем каква е била истината.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Вълчан Войвода – между митологията и реалността
4.5 от общо 299 глас(а)
Филип Йотов
Филип Йотов е студент по "Политически науки" във Виенския университет. На 23 години е, възпитаник на Софийската немска гимназия. Проявява интерес към политикатa, икономиката и историята на междудържавните отношения. Силно се вълнува и от историята на българския спорт и развитието му в Следосвобожденска България.

4 КОМЕНТАРА

  1. Има жив наследник на Тафо Тафталията,който по записки от прадядо си е написал достатъчното за Вълчан. Живее във Варна.Там се помещава и издателството.

  2. Има и много живи наследници на Вълчан войвода, но никой от тях не говори по темата. Аз съм един от тях.

  3. Истинския Вълчан е от Осеновлаг. Матей Миткалото създава „пазителите“, и сега ги има. Матей препратя, фалшифицира описите, нишаните с цел – запазване на имането

Отговор