В необятната шир на исторически теории, където подводни скали са заблудите или уклончивите данни от изворите, изследователите търсят сигурност в археологическите разкрития – веществените доказателства за миналото. В настоящата статия ще ви представим едно от тях. Столетията на османска власт в България, отнемат на българите повече от тяхната политическа свобода. Те изгубват своята връзка с миналото си, като жертва на...
Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да...
Историята на средновековното военно изкуство е изпъстрена с най-различни сюжетни линии. Организирането на Кръстоносните походи, нашествията на степните племена и възходът на ислямските армии са сред най-познатите. Има обаче и такива, за които и учените, и популярната историография говорят относително рядко. Именно в тази категория попадат разказите за наемниците. Съвременното ни общество почива на няколко фундаментални принципа в отношението си...
Второто българско царство е период, в който народът ни изживява поредица от превратности, които само в рамките на два века създават една далеч по-пъстра и наситена със събития картина в сравнение с епохата на Първата българска държава. В края на XIII век България преминава през изключителна тежка политическа, административна и социална криза, свързана с поредица от татарски нашествия, избухването...
След смъртта на „архонта на многото българи“ Пресиан през 852 година, на трона на плисковските владетели се възкачва Борис – държавник, чието управление българската история щяла да помни и след столетия. Той поема властта във време, в което България се намира на кръстопът между католическия запад и православния изток.До средата на IX в. българската държава все още се придържа...
Според византийски и западни извори през есента на 863 г., след неуспешен военен конфликт с Византийската империя, владетелят на България – Борис поема обещание пред ромейския василевс Михаил III, съгласно което трябва да приеме Христовото кръщение заедно с целия си народ. Изпълнението на това обещание променя облика на българската държава завинаги и обвързва съдбата ѝ с тази на християнска Европа....
„Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Това гласи член 62 от Търновската конституция, приета през 1879 г. Красиви думи, записани в епоха, когато вече в Европа, а и по света, робството е премахнато. Въпреки това,...
Разгромът при Филипопол на практика отваря вратите на Тракийската низина пред латинците. Както отбелязва император Анри в писмото си до папа Инокентий III, латинците завзели земя, равняваща се на „петнадесет дни път“ - т.е. ок. 350 км на дължина, визирайки равнините от Траянови врата до Черно море.
То е намерено в самия край на XVIII в. на територията на днешния град Сънниколау Маре (Великия св. Никола) в Румъния.
През 1230 г. съдбата на Балканите се променя завинаги. До този момент изглежда, че владетелят на Епир – Теодор Комнин, е на път да завладее Тракия, да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византийската империя. В този ключов исторически момент епирският деспот взема съдбоносно решение, което ще промени живота му и този на неговите поданици – той избира да...
Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на "Хроника"-та, написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18г.) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов. Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол В 1026-та...