Сред живописните възвишения на Рила, редом до църковните храмове, жилищни комплекси и костници на Рилския манастир, своята снага издига и една сурова на вид сграда от масивни ломени камъни, наречена Хрельовата кула. Нейните дебели зидове не изглеждат никак на място в този храм, посветен на Бога и по-скоро оставят усещането за средновековно укрепление. А всъщност става въпрос именно за...
Българската архитектура може да се похвали със свои достижения още в периода, когато столица на страната е Преслав. Едно от тях несъмнено е Златната църква. Наричана още Кръглата или Симеоновата църква, тя представлява едно уникално свидетелство за епохата. Златната църква символизира обособяването на българската култура от византийското влияние, проникнало в страната след покръстването, тъй като била построена в много различен вид от...
В необятната шир на исторически теории, където подводни скали са заблудите или уклончивите данни от изворите, изследователите търсят сигурност в археологическите разкрития – веществените доказателства за миналото. В настоящата статия ще ви представим едно от тях. Столетията на османска власт в България, отнемат на българите повече от тяхната политическа свобода. Те изгубват своята връзка с миналото си, като жертва на...
Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да...
Историята на средновековното военно изкуство е изпъстрена с най-различни сюжетни линии. Организирането на Кръстоносните походи, нашествията на степните племена и възходът на ислямските армии са сред най-познатите. Има обаче и такива, за които и учените, и популярната историография говорят относително рядко. Именно в тази категория попадат разказите за наемниците. Съвременното ни общество почива на няколко фундаментални принципа в отношението си...
Второто българско царство е период, в който народът ни изживява поредица от превратности, които само в рамките на два века създават една далеч по-пъстра и наситена със събития картина в сравнение с епохата на Първата българска държава. В края на XIII век България преминава през изключителна тежка политическа, административна и социална криза, свързана с поредица от татарски нашествия, избухването...
След смъртта на „архонта на многото българи“ Пресиан през 852 година, на трона на плисковските владетели се възкачва Борис – държавник, чието управление българската история щяла да помни и след столетия. Той поема властта във време, в което България се намира на кръстопът между католическия запад и православния изток.До средата на IX в. българската държава все още се придържа...
Според византийски и западни извори през есента на 863 година, след неуспешен военен конфликт с Византийската империя, владетелят на България – Борис поема обещание пред ромейския василевс Михаил III, съгласно което трябва да приеме Христовото кръщение заедно с целия си народ. Изпълнението на това обещание променя облика на българската държава завинаги и обвързва съдбата ѝ с тази на християнска Европа....
„Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Това гласи член 62 от Търновската конституция, приета през 1879 година. Красиви думи, записани в епоха, когато вече в Европа, а и по света, робството е премахнато. Въпреки това,...
Разгромът при Филипопол на практика отваря вратите на Тракийската низина пред латинците. Както отбелязва император Анри в писмото си до папа Инокентий III, латинците завзели земя, равняваща се на „петнадесет дни път“ - т.е. ок. 350 км на дължина, визирайки равнините от Траянови врата до Черно море.
То е намерено в самия край на XVIII в. на територията на днешния град Сънниколау Маре (Великия св. Никола) в Румъния.