Без никакво съмнение Стефан Данаилов е едно от най-значимите имена в историята на българското кино. Неговата популярност излиза извън границите на страната още в социалистическата епоха, а международната критика му дава ласкави оценки. Предлагаме ви откъс от профила за Ламбо, публикуван в съветското периодично издание „Актьори на чуждестранното кино“ през 1971 година. Някои от нюансите в статията са издържани...
Трудно в българската литература и художествено изкуство може да се намери фигура, подобна на Райко Алексиев. Писател и карикатурист, той е известен на читателите на вестник „Щурец“ с псевдонима Фра Дяволо, но освен него използва още цели 22 творчески имена. Той е едва 20-годишен, когато през 1913 г. негов пейзаж е включен в Изложбата на младите и бива харесан от...
Всички интервюта в българските вестници, както и сборника „Пет минути с Петър Увалиев: радиобеседи.” са свидетелство за неговата огромна любов към родината, за болките и за разочарованията.
„Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните и другите изчезват.“
Кръстьо Сарафов е един от най-бележитите български актьори. Дългата му кариера повлиява десетки и стотици артистични кариери, неслучайно и академията ни за театрално изкуство носи неговото име. Пътят към славата на Кръстьо обаче е осеян с трудности. Той е брат на големия водач на македонските българи Борис Сарафов. Родом от село Либяхово, Неврокопско, двамата братя се обичат и подкрепят, макар...
„Почнеш ли много да пишеш и да обясняваш изкуството, то изчезва изведнъж, като лятна мъглица над чамовете. Изкуството или го има, или го няма...” Наум Хаджимладенов В ранната самоковска утрин изпълнена с прохлада, Наум Хаджимладенов става от сън. След като изпуши сутришната си цигара и закуси започва да рисува. Изпълва белите листове с най-различни герои, от Античността, Средновековието, Ренесанса, митологията, българската...
Бистра Винарова живее десет години след смъртта на съпруга си. Всяка привечер тя сяда срещу портрета на Симеон Радев, до който стоят томовете „Строители на съвременна България”, и тихо очаква да чуе стъпките му.
В спомените си по-късно Янко Маринов ще напише: „От този ден аз повече в църквата не влязох, а от клуба на комунистите не излязох.”
Освен виртуозен акварелист и дъгогодишен преподавател, Никола Маринов работи и в областта на монументалните изкуства. В следващите редове ще ви разкажем за творческия и житейски път на даровития творец.
Историята на художника Марин Георгиев Устагенов е пълна и цветна, също като пейзажите, които рисува през целия си творчески път. Талантът му да рисува портрети пък най-силно изпъква по време на участието му в Първата световна война.
Знаете ли, че появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство, избирането на Александър Батенберг за княз.
Художникът Александър Божинов рисува постоянно и публикува карикатури в почти всички Софийски вестници. Освен с рисуване той се занимава и с писане, а малко хора знаят за работата му като художник в Народния театър. Днес ще ви разкажем за него.