Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Знаете ли, че старото българско име на януари е Голям Сечко?  Името се свързва с големия студ през този месец, който прекъсва земеделската дейност. Според григорианския календар това е първият месец от годината. Наименованието му идва от римския бог Янус, пазител на вратите и символ на всяко начало.

Януари и февруари са последните два месеца добавени в календара, тъй като римляните са считали, че през зимата няма месеци. Именно месецът на началото е изпълнен с празнични дни и традиции, а ние сме подбрали 8 от тях, с които в следващите редове подробно да ви запознаем.

Васильовден, Сурва

На първи януари този празник отбелязва началото на новата календарна година. Православната църква почита паметта на св. Василий Велики, а именници са Васил, Василка, Василена, Весела и други. Сурвакането е народна традиция, на която млади мъже – сурвакари обикалят къщите и сурвакат техните стопани. Водачът им, наречен още магарето, прибира парите и другите получени дарове. Младежите носят дрянове, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна и потупват по гърба стопаните, за да бъдат здрави през цялата година. Не е случайно, че именно от дрян се правят сурвачките на групата. Дряновото дърво е едно от най-здравите дървесни видове, разцъфва най-рано, а плодовете му се берат последни.

Свети Силвестър Римски, Силвестъровден

Св. Силвестър

Денят се смята за втория ден на Сурваки, посветен на биволи, волове, коне – на впрегнатия добитък. Празникът се нарича още Волски празник, Риначовден, Карамановден и Силвестровден и се отбелязва на втори януари. Свързва се с чистенето на оборите, а любопитното около него е, че коледувалите младежи обикалят домовете на стопаните, които имат добитък и изчистват обора им, неизринат по коледните празници. След това взимат оставената от стопаните в обора торба, най-често пълна с хляб и вино, и си отиват без да кажат на никой. Поверието на този ден гласи, че какъвто човек първи прекрачи прага на дома ти, здрав или болнав, лош или добър, такава ще бъде цялата година.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Свето Богоявление, Йордановден

Ден на светлината и просвещението, Йордановден е един от най-тържествените празници на църквата. Посветен е на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и се отбелязва с празничен водосвет на шести януари. Нарича се още Кръстовден или Водокръщи, тъй като всеки, който иска да е здрав през годината се къпе в реката и по този начин се слага край на т.н. „Мръсни дни“. От ритуалното напръскване с вода на Богоявление произлизат и обичаите, свързани с намокрянето и поливането на всички именници през цялата година. Извършва се освещаване на водата, а след служба в църквата попът хвърля кръст във водата и ергените скачат, за да го извадят. Поверието гласи, че този, който пръв хване кръста ще бъде здрав и щастлив през цялата година, а обикаляйки с него през селото всички го посрещат с дарове.

Ивановден

На Ивановден се чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан е наричан още предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя му с проповеди. Обредното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден – седми януари. Св. Йоан е покровител на побратимството и кумството и заради това на този ден ергените къпят девойките, къпят се също младите момчета и именниците. Обредното къпане е придружено с подаръци и празнични вечери. Трапезата включва кървавица, баница, жито, фасул, печена луканка. Имен ден празнуват Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Ванина и др.

Бабинден

Бабинден ® bulgarosentarragona.blogspot.bg

На осми януари се празнува Бабинден, посветен на здравето на децата, бабите – акушерки и родилките. Празникът има няколко обредни елемента – бабите къпят малки деца и ги благославят, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабите с обредни кравайчета и вълна, а също и трапеза на младите булки в дома на бабата. Всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината участват като носят баница, вино, питка и т.н. Това е един от най-големите народни женски празници, а в основата му е желанието да се засвидетелстват уважението и признателността към възрастните жени, които са бабували на родилките през годината. Празникът завършва с обредно къпане на бабата в реката. Всички пеят песни и се забавляват. След окъпването на бабата се подаряват кърпа, платно и чорапи, които младите жени поставят на дясното и рамо.

Антоновден

На седемнадесети януари се отбелязва Антоновден или както се нарича още – Лелинден. Почита се паметта на св. Антоний Велики. Тогава се чества за предпазване от болести, тъй като се смята, че на Антоновден всички те се събират, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. Любопитно е, че на празника жените не плетат, не варят боб и леща и не предат, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. В българския фолклор св. Атанас и св. Антоний са свързани – предполага се, че двамата са били братя ковачи, заради което денят се отбелязва също от ковачи и железари. Традицията повелява да се омесят две медени питки и да се дадат на приятели, съседи и роднини, а трета питка да се остави на тавана за чумата. Антоан, Антон, Антоанета и други са именници на този ден.

Атанасовден

Осемнадесети януари е датата, на която се почита паметта на св. Атанасий Велики. В народните поверия св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете, а от този ден се смята, че зимата започва да си отива. Облечен в копринена риза, на своя бял кон той се качва в планината, където се провиква: „Иди си зимо, идвай лято!“. Заради това празникът е известен още като Среди зима. Също както Антоновден, Атанасовден се почита и от ковачи, ножари и железари, а и като празник в чест на шарката и чумата. Жените спазват същите забрани, които и на Антоновден (не варят леща и боб, не предат и не плетат), а в някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, където играят хора, пеят песни и връзват люлки. Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Живко, Живка и др.

Обредно колене на петел навръх Петльовден

Петльовден

На двадесети януари се празнува Петльовден или Петеларовден, за да бъдат здрави и плодовити момчетата. Празникът е познат с различни имена, тъй като съвпада с деня на християнския празник, почитащ паметта на св. Евтимий. Любопитно на този ден е обредното колене на петел, често на прага на пътните врати, а кръвта от него трябва да пръсне по вратата. Петелът се коли от момче-юноша и с пръсналата кръв се прави обреден знак по лицата на петеларя и момчетата. Според обичая петелът се изхвърля извън двора и веднага след това се прибира, като главата му се оставя при вратника. Коленето на петел на този ден се свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва всички мъжки деца да бъдат обезглавени, за да умре и Христос.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

8 празника, традиции и обичаи през януари
4.4 от общо 36 глас(а)
Мирела Жаблянова
Мирела е на 23 години и е родена в София. Завършила е бакалавър "Политология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски", а в момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Обича да пътува както в страната, така и извън нея. Тя е част от авторския ни колектив и подготвя за Вас любопитни материали с туристическа насоченост.

2 КОМЕНТАРА

Отговор