Социалистическото минало на Александър Цанков – забравена страница от неговия живот

Заглавието на настоящия материал определено може да предизвика изненада и дори шок. Все пак става дума за проф. Александър Цанков, който като министър-председател на...

Атентатът в Марсилия и Владо Черноземски

На 9 октомври 1934 година гражданите и гостите на Марсилия приветстват югославския крал Александър I, който е на официално посещение във Франция. В открит автомобил, в компанията на френския министър на външните работи Луи Барту и героя от войната генерал Жорж, кралят приветства насъбралите се хора. Неочаквано, здрав, невисок мъж успява да се промуши между двама полицаи и с вик на френски език „Да живее кралят!“ достига до автомобила и се качва на стъпалото. След това с мълниеносна бързина изважда пистолет, насочва го към крал Александър и започва да стреля. Владетелят на кралство Югославия, безжалостен противник на всичко българско, е улучен смъртоносно в сърцето и черния дроб. Макар и ранен, нападателят прави опит да се самоубие, но е спрян, полицаите успяват да го измъкнат от разярената тълпа и да го закарат в болница. В осем вечерта нападателят умира от раните си. В него намират чехословашки паспорт с името Петер Келемен, а на рамото му – татуирани череп и кръстосани кости и думите „1924 г. ВМРО – свобода или смърт“. Но кой всъщност е човекът, дръпнал спусъка и смъртоносно ранил югославския крал?

Аферата „Шарл-Жан“ – двама български генерали във вихъра на корупцията

Какво всъщност се случва през 1903 година и защо българските офицери Рачо Петров и Михаил Савов са окичени с френските имена Шарл и Жан?

ТЕСТ: Колко добре познавате живота и делото на Георги Раковски?

За днешния тест се спряхме на една личност, която с неуморната си дейност променя облика на българското националноосвободително движение.

По следите на загубеното българско минало – Лондонското евангелие

Лондонско евангелие е документ с изключителна историческа стойност, който за българските медиевисти от последното столетие е подобен на Светия Граал – безценен и легендарен. Частица от българското минало, изгубена в хода на османското завоевание в края на XIV в.

Холерата – тихият убиец

В предписанията, които се издаваха от щаба на дивизията за предпазване от заразата, старателно се избягваше употребяването на израза „холера“, а се казваше, че се е явила болестта „коремоболие с диария“.

Съединението – мигът на народното тържество

Вестта за извършването на Съединението през 1885 година предизвиква вълна от небивал възторг у българския народ. Едва ли могат да се намерят по-верни и по-истински думи от тези на съвременниците на този величав момент в нашата нова история. Съединена България празнува с пълно сърце. Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.

Първата съглашенска атака при Дойран – началото на една славна епопея

Първата съглашенска атака срещу Дойранската позиция, която ще се превърне в легенда за следващите поколения българи.

Сюлейман Балтоглу – българският адмирал на османския флот

Адмирал Сюлейман Балтоглу – единственият предводител на османския флот и висш военен командир от периода XV в. за когото знаем, че е с доказано български произход.

Генерал Никола Жеков срещу Ерих Мария Ремарк – критика за същността...

Гибелно е да се отрича войната заради нейните ужаси: такова състояние на духовете е още по-голяма награда за враговете и опасна за бъдещето на...

ТЕСТ: Какво знаете за българското хайдушко движение?

Векове наред хайдушките дружини са основната съпротива на балканските народи срещу поробителя. Тяхната дейност е недостатъчно изследвана и малко позната в наши дни.

Окървавената Добруджа – румънските жестокости през 1916 г.

Когато българската войска влиза в Силистра и населението се събира да ги посрещне, от румънския бряг артилерията открива огън с бризантни гранати по тях. На парчета са разкъсани 38 души.

Присъединете се към нас

344,463ХаресалиХаресай
14,874СледващиПоследвай
3,175СледващиПоследвай
18,696АбонираниАбонирай се