Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме и раждането на Христос, той се е доказал, че е Син на Бога именно след като е възкръснал на третия ден.

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Интересното е, че събитията около Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което Великден не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. Принципът, според който Великден се определя, води началото си от Първия вселенски събор през 325г. и се приема, че той се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.

Първата българска великденска картичка датира от 1899г. и по-скоро е честитка с великденски сюжет, като първоначално се предпочитат най-вече немските картички. Вариантите са били два – или да се поръча тираж на немски производител, който вместо на немски отпечатва на български поздравителния текст, или български производител сам преценява къде на чужда картичка може да допълни български текст.

Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV-ти век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

В миналото броя на яйцата се е определял спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките-носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в съндъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.

Първите десетилетия родната конкуренция няма шансове срещу немското производство, в което се влагат много пари и невероятни усилия от художници, печатари, издатели. 20-те и 30-те години обаче променят обстановката – появяват се популярни детски списания, а българската детска книга е във възход. Именно тогава много от художниците и илюстраторите оставят своя отпечатък в изработката на оригиналната великденска честитка, която бързо се налага и предпочита. Тази конкретно е дело на Бинка Вазова-Николова.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционния обреден хляб. Първия козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния хляб (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външния влияния и на градската култура.

Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на А. Дювернуа “Словарь болгарского языка”, Москва 1889г. и за синоним се сочи традиционния празничен кравай.

А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичай? Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. Обичаите са да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.

1678 година за първи път се споменава Великденския заек. В немска приказка се разказва за заек, който криел в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на луната, а както стана ясно и по-горе първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.

Модерните времена в които днес живеем са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.

В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е врягъл добитък, не се е яздел кон, особено през Разпети петък – тогава поста е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има грамотевици и град.

Българска картичка от 1938 година.

Светлостта на християнския празник се е отразявала подобаващо дори и в българската столицата ни. Статия на вестник „Реч“ от 1912г. разказва как София се готви за посрещането на Великден:

„С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И през тия дни животът на столицата е съсредоточен, като че ли само из улиците „Леге“ и „Търговска“. В другите краища усиленият темп на настроението, идващо от предпразничните дни, почти не се чувства. Всички бързат към тия улици, за да излязат от тях с грижливо свит пакет. И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот. (…) Не по-малко е оживлението по улица „Мария Луиза“. От „Св. Крал“ до Халите по тротоарите на тая улица са настанени продавачите на козунаци и яйца, които със своя оглушителен вик подсещат купувачите да не забравят, че и тяхната стока е необходима за Великден.“

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!

50 места от българската история отвъд България

Хареса ли ви статията?

Великден – история, традиции и ритуали
4.5 от общо 19 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Зорница Панталеева
Зорница Панталеева е завършила специалност „Политология“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и в момента е магистър в Академията на МВР. Най-голям интерес от историята ни за нея е Възраждането, както и периода след Освобождението. Интересува се живо от литература, съвременните политически процеси на страната, както и от глобалните въпроси на сигурността.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР