Женските дружества през Възраждането ни главно функционират като организации, които да подпомогнат девическото образование и женското просвещение. Чрез тях жените имат възможност да имат управленска отговорност, да заемат по-активно роля в икономическия и културния живот на българите. Цялостно тази интересна и днес тема е поставена и осмислена от изследователките – Вирджиния Паскалева „Българката през Възраждането“ (1984) и Маргарита Чолакова „Българското женско движение през Възраждането (1857 – 1878)“ (1994), но също са важни изследванията на Красимира Даскалова („Жените и българската книжнина през Възраждането“, „От сянката на историята: жените в българското общество и култура“ от 1998), Надежда Александрова и др.
Като цяло женските, благотворителни и образователни, организации са градско явление – тяхната поява е закономерна в градовете или селищата от градски тип, в центровете с културен и обществено-икономически разцвет. Тези дружества бележат етап от прехода към модерно общество и стремежа към утвърждаване на женската самоидентификация.
Първите признаци за появата на възрожденските женски дружества
Наченки на женските дружества в България са в резултат от просветните и обществените усилия на образованите българки. Личният пример и отделната самоинициативност спомага за разширяване на девическото училищно дело, за борбата срещу невежеството и неграмотността, за по-масовото привличане на жената в културно-обществения живот. Още в първия брой на в. „Свобода“ излиза ключова статия за целта и ролята на женските организации – „За женските дружества в Българско“. Ето какво пише: „Това ново явление между жените още по-силно свидетелства, че българският народ показва ревност за живот, свобода, просвещение и напредък.“ (Свобода, г. I, № 1, 7 ноем. 1869).
Появата на женските дружества е пряко свързана с общото демократизиране на българския народ. Конкретни исторически условия за възникването им, разбира се, отвеждат към просветното движение у нас и настъпилата социално-икономическа промяна. Тяхната поява е отличителен белег за надигащата се нужда от светско девическо образование и колективно женско самоопределяне. Вестник „Македония“ определя дружествата така – те са „най-чистите знакове на нашето колко-годе освестение“, „най-хубавите и скъпоценни плодове на новото време“ (цит. по Паскалева 1984: 165 – Македония, г. III, № 35, 26 юли 1869; № 39, 23 авг. 1869).
Главните задачи и устройство на дружествата
Дейността на женското движение за общобългарско освестяване не е хаотично и случайно, то има своето устройство и строги правила. Запазените устави на женските дружества ни дават представа за близките и сходни задачи – 1) Материално и морално подпомагане на девическите училища; 2) Откриване на неделни училища за неграмотни жени; 3) Публични представяния на кратки истории и художествени текстове за формиране на по-високи читателски нагласи, както и обсъждания на текущи въпроси за предназначението на жената, образованието и възпитанието на българското момиче; 4) Финансово подпомагане на по-бедни семейства, вдовици и сираци; 5) Осигуряване на български вестници и списания; 6) Установяване на връзка с местните читалища и осъществяване на общи просветни дейности и др.
Любопитно е да спомена, че благотворителното дружество „Ступанка“ в Русе има концепция да има свой орган – да издават вестник или списание, за което научаваме от неговия устав (1870). На други места организациите образуват женски хор, който по празниците събирал помощи (напр. Брацигово). Копривщенското женско дружество си поставя и практически цели – изработването на оригинални ръкоделия и насърчаването чрез награди. Благотворителните женски организации не остават встрани от националноосвободителното ни движение и се включва в патриотични инициативи. Пример за това е дружеството в Малко Търново. Неговите представителки спомагат за укриването на момичета, заплашвани от потурчване, помагат на революционерите, за поправянето на чешми и пътища.
Относно главната задача на женските дружества съдим и по самите им наименования – те са благотворителни и образователни, защото те развиват именно подобна самоинициативна дейност. Те полагат усилия и инициират за материалното и духовното състояние на българките, за развитието на тяхното познание и самопознание, за разширяване на техния светоглед и за по-благоприятното им място в патриархалното общество.
Днес може да ни се струва странно, но за тогавашната българка през XIX век изобщо не е лесно да отмести консервативните предразсъдъци към себе си. Напротив, тя е силно затруднена да напусне тесните рамки на бита и наслоените от векове назад стереотипи за отреденото ѝ място до „бащиното огнище“ и точно подобни нейни инициативи спомагат да се измести тази представа.
Първото женско дружество в Лом (1857) – единичен пример или знак за настъпваща нова тенденция?
Ломската организация, наречена още „Добродетелно женско дружество“, възниква по инициатива на читалищните дейци и лично на небезизвестния поет и учител Кръстю Пишурка. Основната цел на дружеството, начело с председателката Еленка Тодорова, е развиването на културно-просветна активност – усъвършенстването на женското образование в Лом. Основателки са Ангелина Пишуркова, Стефания Стаменова, Катерина Попенкова и Параскева Атешкаикли. На 8-ми март през същата тази 1857 г. в Ню Йорк работничките от текстилната и шивашката индустрия излизат на протест срещу критичните условия на работа и ниското заплащане. Именно този ден отбелязваме ежегодно като Международен ден на жените и неслучайно двете събития в Лом и Ню Йорк са в една година. По-късно във в. „Македония“ е публикувана анонимна дописка (Македония, г. III, № 13, 22 фев. 1869), в която се възхвалява „красното дело на ломчанки“ и се препоръчва на българките да вземат пример от тях.
Можем да кажем, че този пример определено не остава изолиран през 60-те г. на XIX век, а оказва въздействие за възникването и на други благотворителни дружества. За десет години възникват още три в Търговище, Ловеч и Железник. А по-късно и в Карлово (1869, Възпитание), Пловдив (1873, Майчина грижа), София, Сливен, Свищов и др. Само за 1870 г. се създават 9 женски организация, а до Освобождението се появяват с особен интензитет около 60 на брой. Това очевидно говори за сериозно развитие и утвърждаване мястото на българската жена. Интересно е, че в списъците на женските организации се срещат и имена на мъже в качеството си на дарители и по-рядко като касиери или представители на градската община.
Мястото на българското женско движение в контекста на международното женско движение през XIX век
Значението на възрожденските благотворителни дружества и взаимодействието с чуждестранните организации има две посоки. От една страна, българките осмислят критично западноевропейската мода, която навлиза у нас и заслепява обществото. Целта на женските организации е и да акцентира на образованието и духовните потребности и да се противопостави на кривото или неточното разбирането на чуждите модели. Представителките на женската интелигенция имат ясна позиция срещу наивното следване на дадени образци и етикети отвън. Мнението си го изразяват публично чрез публични изяви във вестниците, списанията, на обществени и училищни събития.
Възрожденската жена подобно на съвременната жена е уязвима и лесно изкушена от новата мода (малакови, алафранги), от различни модни рокли и поли в бароков стил (известна като драндавели, пола с обръчи). Неслучайно това типично увличане бива осмяно от комедиографа Добри Войников в „Криворазбрана цивилизация“ (1871) и остава емблематичен изразът „Модата е зета вместо цивилизацията“. Друг е въпросът за преодоляването на традиционната сукманена носия и възникването на градското женско облекло, което съчетавало национални и нови модерни елементи (но „Модата и облеклото на жените през Възраждането“ е друга интересна тема).
От друга страна, женските дружества взаимодействат с тези отвън, като успяват да видят същинските ползи от европейската култура извън бляскавата опаковка и фалшивата етикетност и куртоазия. Жените в Европа и Америка по това време вече имат по-активно участие в политическия живот и се борят за равноправие, за разширяване на гражданските си права. И ако началото на немското феминистично движение е от 1865 г., то 4 години по-късно група парижанки публично поставят въпроса за тяхното социално и политическото равноправие, за по-добро заплащане; същият въпрос е поставен и от жените в Англия и Америка. Българката научава за тази масова инициативност през единствения тогава медиен канал – периодичния печат. Новините във вестниците „Македония“, „Турция“, „Източно време“ и др. отразяват актуалните стъпки на женското движение по света. По-известни са статиите – „Искание на граждански права на жената“ (Турция, г. V, № 35, 8 окт 1869), „Правдините на жената“ (Македония, г. III, № 47, 23 окт. 1869), „Образованието на жените в Америка“ (Македония, г. IV, № 40, 7 апр. 1870), „Конференция върху положението на жените в демократичните общества“ от Жюл Фавр (Източно време/Левант таймс, г. VI, № 16, 27 апр. 1874) и др.
Значението на дружествата и първите театрални изяви на българките
Възрожденската жена има своите плахи и откъслечни опити на театралната ни сцена. Първите ни представления, играни в Лом и Шумен през 1856 г., първоначално са изигравани само от мъже. Възприема се за срамно и недостойно жени да участват в „театрото“, като празно губене на време и пари, с деморализираща роля. Затова и женските роли са изпълнявали единствено от мъже. Показателен случай за консервативното отношение към жената и нейното място или по-скоро нейната липса в театралното дело е поставянето на „Многострадална Геновева“ – изключително популярната тогава немска пиеса (на Лудвиг Тик, прев. Кр. Пишурка, 1857). Преводачът ѝ Кръстьо Пишурка кани да участват сестра си Стефания Стаменова и Еленка Тодорова за главните женски роли и въпреки че те ентусиазирано се съгласят, техните бащи и съпрузи не позволяват и с оглед на консервативните обществени нагласи.
Според спомените на внучката на Бачо Киро „за първи път в Бяла черква на сцената играли в женски роли дъщерята на Бачо Киро Марийка и сестра му Анка“ (Паскалева 1984: 206). По-съществено в края на 60-те години на XIX век Добри Войников в Браила разчупва патриархалните очаквания, като на сцената излизат жени – Матилда Попович и Александрина Иванова („Покръщение на Преславский двор“, 1868), Екатерина Василева и Аника Хаджикостович („Велислава“, 1870) и др. Поетът Димитър Великсин, силно възхитен, посвещава сонет на Матилда Попович:
Матилдо, ти, която внушена от големи
и благородни чувства, с пресвят възторг народен,
На българската сцена, ти първичка качена,
и щедро от своята природа надарена:
Знай всем да докажеш, че и нашият народ
Жени способни има за всичко, що е красно!
Автор: Андриана Спасова, Институт за литература – Българска академия на науките
