Забележително е, че сравнително ограниченото по територия Добруджанско деспотство успява да издържи военно и икономически войните с много по-богатата и силна Генуезка република.
Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година.
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
След българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се установяват в североизточни български земи и започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава.
Благодарение на неуморния труд на книжовници, художници, занаятчии, строители и на огромната подкрепа, която оказвали княз Борис I и цар Симеон, България изживяла своя „Златен век“ на българската култура.
Периодът X-XIII в. бележи безпрецедентно разпространение на ерестта, станала известна като богомилство из по-голямата част от Европа.
През съществуване си богомилството, макар и заимствайки идеи от други доктрини, създава уникален пантеон с вярата си.
На територията на България последователите на тази неортодоксална доктрина стават известни с названието богомили, на името на предполагаемия основоположник на тази доктрина – поп Богомил.
Ивайло не е отрицателен, не е дори противоречив образ от нашето минало. Колкото и плакатно да звучи, определението "Смело сърце" му приляга не по-малко в сравнение с филмовия герой на Мел Гибсън и с историческия Уилям Уолъс.
В следващите редове може да прочетете втора част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
В следващите редове може да прочетете първа част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
През 971 година столицата на българското царство Велики Преслав е превзета от ромеите и България губи своята независимост. Византийският император Йоан Цимисхи отпразнува победоносния си поход с грандиозен триумф в Константинопол и наред с празненствата се заема да укрепи властта си над придобитите наскоро територии. Плененият български цар Борис II е отведен в ромейската столица. В Константинопол от него...