След покоряването на България, за да приобщи към себе си българите и да пресечe поводите им за недоволство, император Василий II налага своята власт с изключително внимание. Взетите от него мерки наред със загубите, претърпени в многобройните битки, не позволяват организирането на мащабно въстание в първите десетилетия от владичеството.
Въпреки това споменът за Българското царство не угасва. Очаква се единствено повод, който да подбуди народа да хване оръжието и лидер, който да го поведе към свободата. Такъв е появилият се през 1040 г. Делян. Като се възползва от недоволството, породено от въвеждането на парични данъци, той вдига българите на борба.
Въстаническият лидер събира около себе си голяма част от хората като заявява, че е син на Гаврил Радомир и внук на Самуил. За да регламентира действията си, е провъзгласен за цар на България и приема името Петър. Първите му стъпки на бойното поле носят успех и за кратко време северозападните български земи са освободени.
Следва настъпление на юг, където са превзети важните градове Ниш и Скопие. Междувременно въстават и хората от околността на Драч. Те провъзгласяват за цар местния си водач Тихомир. Този акт заплашва да разедини българите, поради което Петър Делян нарежда той да бъде убит. Запазеното единение във въстаническия лагер позволява превземането на Драч и разрастването на военните действия.
Атакува се на широк фронт като мъже, водени от Кавхан, се спускат към Тесалия и превземат Димитриада, докато други стигат до Елада и побеждават ромеите край Тива. Макар по това време император Михаил IV да се намира в Солун, той не разполага с достатъчно сили, за да им се противопостави и е принуден да се оттегли към Константинопол.
Новините за светкавичните успехи на Петър Делян бързо обикалят цяла Византия. Сведенията достигат и до сина на Иван Владислав – Алусиан, който от години се намира в империята. Макар на първо време да намира добър прием в нея, през последните години той изпада в немилост. Поради неизгодното си положение решава да се присъедини към въстанието, за да успее отново да се издигне.
Алусиан е добре приет в лагера на Петър Делян при Острово. Благодарение на знатния си произход, той става основна фигура наред с водача на българите, като именно на него е поверена голяма част от войската със задачата да настъпи срещу Солун. С бърз ход той достига до града, но вместо да разположи войската си на стан и внимателно да подходи към обсадата му, се хвърля в необмислено нападение.
Изморените от прехода му хора, не успяват да се сражават пълноценно, а обозът остава незащитен. От това се възползват византийците. След излаз от крепостта те нападат неподготвения си враг и му нанасят поражение. Алусиан е принуден да се оттегли, а в резултат на неуспеха между него и Петър Делян се заражда напрежение.
Синът на Иван Владислав решава да изпревари събитията и организира обяд, на който, тайно от останалите българи, ослепява Делян. Но вместо да оглави въстанието, Алусиан бяга, търсейки убежище при ромеите. Така, водени от слепия си цар, българите трябва да се борят срещу империята, а тя, за разлика от предходната година, вече е готова за решителен сблъсък.
През 1041 г. византийците, подпомогнати от голям контингент варяжки наемници, водени от Харолд Хардрад, нападат българския лагер при Острово. Въстаниците са разгромени, а Петър Делян – пленен и отведен в Константинопол, където малко по-късно умира.
