„Бичът на империите“, „Божият гняв“ и „Черната смърт“ са сред епитетите, с които жителите на средновековния свят със страх са наричали болестта, известна като чума.
Гагаузите не могат да бъдат отделени от останалите българи по нито един качествен признак. Разбира се, освен езика, който е доминиращ при общуването помежду хората в дома, селището, общността.
След неочакваната смърт на младия цар Георги II Тертер през 1323 г. управленеито поема влиятелния видински деспот – Михаил Шишман, който се оказва един от най-амбициозните владетели на Второто българско царство.
За съжаление, голяма част от българските писмени паметници са унищожени при османското нашествие по нашите земи, а много от тези, които са се съхранили са разпръснати по чуждестранни библиотеки и архиви.
Падането на българската държава под византийска власт е съпътствано от условия и предпоставки, които предхождат управлението на Самуил с повече от век.
При Черномен през 1371 година християните не просто губят битка – те се прощават с възможността да спрат зараждащата се мощ на исляма.
В настоящия материал ще разберете как българският цар от Скопие Константин Тих-Асен влиза в съюз с татарския хан Берке, за да спаси селджукски султан от византийски плен и какви последица има това за българската държава.
Решителните действия на българите и ромеите през 718 г. довели до разгрома на армиите на Маслама и не позволили създаването на арабско предмостие към сърцето на Европа, което дало повод на хронистите да нарекат Тервел "спасител на Европа".
Настоящият текст е първа част на изследване, обхващащо войната на Тервел срещу арабите и разглежда предисторията на победоносния за България конфликт.
Със смъртта на Константин ХI Палеолог рухва държавата на римляните, но римското наследство продължава да живее и до днес. Фактът, че в последния римски император е текло не малко българска царска кръв не е за подминаване.
Православието е съхранявало и сплотявало българите през хиляди съдбоносни изпитания, затова и през епохата на Средновековието то е било най-важният компонент за могъществото на средновековната българска държава.
Българо-генуезките войни приключват в края на XIV век с мирен договор, който е уникален извор за историята на България и по-конкретно на Добруджанското деспотство.