За да започнем своето пътуване в този изпълнен с неясноти мрачен период за българския народ, трябва обаче да се върнем в  1393 г., когато войските на Баязид Йълдъръм нахлуват през търновските стени и овладяват столицата на Второто българско царство.
Дебатът за размера на полевите армии в Средновековна България отдавна тормози историографията ни. Срещат се най-различни трактовки, но в някои случаи сме свидетели на твърде безкритично приемане на изворите. Митът за размера на армиите при Ахелой е показателен пример за това как системното недоглеждане при ползването на един извор води до трайни, негативни последици що се отнася до развитието...
„Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Това гласи член 62 от Търновската конституция, приета през 1879 година. Красиви думи, записани в епоха, когато вече в Европа, а и по света, робството е премахнато. Въпреки това,...
При Черномен през 1371 година християните не просто губят битка – те се прощават с възможността да спрат зараждащата се мощ на исляма.
На територията на България последователите на тази неортодоксална доктрина стават известни с названието богомили, на името на предполагаемия основоположник на тази доктрина – поп Богомил.
Със смъртта на Константин ХI Палеолог рухва държавата на римляните, но римското наследство продължава да живее и до днес. Фактът, че в последния римски император е текло не малко българска царска кръв не е за подминаване.
И досега, за съжаление, съкровището на Кубрат се пази в Ермитажа в Санкт Петербург, а не в България. Историята за неговото откриване звучи като приказка.
Гагаузите не могат да бъдат отделени от останалите българи по нито един качествен признак. Разбира се, освен езика, който е доминиращ при общуването помежду хората в дома, селището, общността.
Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
Александър поема курс на колаборация с османците, придържайки се към максимата „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях“.
В следващите редове може да прочетете първа част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.