Настоящият материал е втора част от поредица, проследяваща войните между България и Генуа в периода 1373 -1387г. За да прочетете първа част, последвайте този адрес.

Конфликтът между Добротица и генуезците се смята за замръзнал в периода 1376 – 1382, което съвпада с Венецианската война за о. Тенедос, а също и с вътрешните проблеми на българския владетел. Според Месемврийската хроника към 1377г. деспотът на Загоре Михаил Палеолог (съюзник на Добротица и съпруг на дъщеря му) е убит от своя шурей – Тертер. Това бележи и отцепването на Тертер в Дръстър и региона в отделно от Калиакра феодално княжество.

Междувременно, съдейки от две решения на генуезкия съвет от март 1382г., се остава с впечатление, че конфликтът е подновен, тъй като генуезците правят първите си сондажи за мир с българския владетел посредством византийския василевс Йоан V Палеолог. Преговорите обаче пропадат и конфликтът се възобновява с пълна сила в периода 1382-1383г.

Генуа решава да блокира по море всички доставки и търговски канали на Добруджанското деспотство, а реакцията от страна на Венеция не закъснява. През февруари 1384 г. Сенатът на Венеция изпраща предупредителна нота до генуезкия дож да вдигне блокада и да осигури достъп на венецианските кораби до черноморските български пристанища. Исканията не са оправдани и войната се интернационализира.

Интересно е, че Добротица не остава безучастен, а се стреми с всички усилия да пречи на генуезките планове. Доказателство за непреклонността му е, че през пролетта на 1383 г. той се свързва с управителя на о. Тенедос – Дзанаки Мудацо, който се притичва на помощ с една галера и престоява в Калиакра следващите две години. И. Божилов защитава тезата, че под съветите на Мудацо Добруджанското деспотство значително подсилва крепостите си и флотилията си.

По документите на венецианския съвет съдим обаче че блокадата продължава. Най-вероятно след 1384г. Добротица вече води предимно дефанзивна война, тъй като липсват сведения за големи погроми над генуезки галери, както в периода 1373-1376г. Освен това след победата си над Венеция във войната от 1381 г. Генуа вече е способна да концертира повече кораби в делтата на Дунав и по Черноморието. Въпреки това капитулация или пък примирие няма, а за това свидетелства Мирният договор, който синът на вече починалия Добротица – Иванко, подписва на 27 май 1387г.

Паметникът на деспот Добротица в Добрич.

Този договор е уникален извор за историята на България и Добруджанското деспотство. Според неговите клаузи страните във войната се задължават да опростят „взаимно една на друга всички обиди, вреди, насилия, грабежи, убийства и всичко останало, което са си нанесли една на друга по какъвто и да е начин до този момент“.

И двете страни се споразумяват да не си навреждат на имуществото и да пазят стоките и вещите на поданиците си. Договорът предвижда още 1% мито на всички внесени и изнесени стоки, като на практика Добруджанското деспотство става свободна икономична зона за генуезките търговци. Една от клаузите е създаване на Генуезко консулство в Калиакра, а Иванко „се задължава да предостави на посочения консул или консули, които ще бъдат изпратени, удобно и подходящо място, на което да могат да се построят сграда и църква, където генуезците, посещаващи неговите земи да могат да се събират и да намират подслон, за да не бъдат обезпокоявани“.

Така след датата на договора липсват сведения за българския черноморски флот и войните с Генуа се преустановяват. В общи линии, съдейки по равните клаузи в мирното споразумение можем да заключим, че българските владетели успяват да урегулират търговските взаимоотношения в региона, защитавайки интересите си.

Забележителен е и контекстът, в който се разгръща конфликтът. XIV век е един от най-изпъстрените от събития през късното средновековие за Балканите. Черната чума е преминала през региона през 40-те и 50-те години на века, като отнема живота на хиляди във Византия и България. Разпространението ѝ е започнало през пристанищните градове и търговските пунктове, което ни позволява да заключим, че владенията на Добруджанското деспотство са били засегнати особено силно.

Отделно, Византия при дългото, но несполучливо управление на Йоан V Палеолог, задълбочава кризата си. Империята е ограничена само в регионите около Константинопол, Солун и няколко черноморски крепости, духовно напълно се е подчинила на амбициите на папата.

От своя страна, османските турци грабят и зверстват из някогашните богати провинции на Балканите. Венеция и Генуа не спират да преследват търговските си интереси из региона, а Българското царство е обхванато от невиждан сепаратизъм – социалната криза в страната се задълбочава. Споменът за въстанието на Ивайло, избухнало почти 100 години по-рано, е все още жив, а социалните неравенства още по-големи. Да строиш флот, нещо, което никой друг не е правил преди теб, да издържиш 15-годишен конфликт с неприятел в пъти по-силен и по-респектиращ от теб в този период и в този немирен регион, е истинско геройство.

С размаха на действията си деспот Добротица и добруджанците показват, че са носители на онзи непреклоним български дух, чиято енергия и слава се предават от поколение на поколение – без значение дали насреща ще бъдат Генузките флотилии, ордите на османските завоеватели, нелоялните съседи, казашката конница, дивизиите на Третата Френската Република и Британската империя, Съединените щати, или пък „арийците“ от Третия Райх…


Още по темата разберете:

Георги Атанасов – „Началото на „Българската флотилия“ и военноморските експедиции на деспот Добротица“.

Ив. Божилов, В. Гюзелев – „История на Добруджа“.

Е. Тодорова – Отношенията на Добротица с генуезците“.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Българските войни с Генуа: Развръзката
4.6 от общо 56 глас(а)
Димитър Милчев
Димитър Милчев е магистър по „Европейска интеграция и развитие“ от Института за европейски науки в Брюксел. Завършил е „Политология“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Той е възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, където се заражда страстта му към историята и мъртвите езици.

Отговор