Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
До ден днешен принадлежността на българския род Дуло и владетелите Кубрат, Аспарух, и Тервел, към християнството, е в основата на различни хипотези и предположения.
Историята, която ще разгледаме в следващите редове, e историята на един краткотраен, но епичен двубой. Изпълнен с предателство, интриги, заговори и смърт. Това е разказът за конфликта между трима мъже, трима бойни другари и трима императори – Лъв, Михаил и Тома, чиито съдби се оказват в ръцете на българина Омуртаг. Периодът на първата четвърт на IX в. е преломен в...
В необятната шир на исторически теории, където подводни скали са заблудите или уклончивите данни от изворите, изследователите търсят сигурност в археологическите разкрития – веществените доказателства за миналото. В настоящата статия ще ви представим едно от тях. Столетията на османска власт в България, отнемат на българите повече от тяхната политическа свобода. Те изгубват своята връзка с миналото си, като жертва на...
През Средновековието религиозната принадлежност на дадена страна и нейният народ има изключително важно значение. Споделената религия означава приобщаване към определена цивилизация, представлява самия етикет цивилизация, улеснява търговията, играе ролята на важна предпоставка за уважаването и спазването на международните договори, изразява светогледа и принципите на една значителна маса от хора. Това е времето на засилване на монотеистичните религии и в различни...
През 971 година столицата на българското царство Велики Преслав е превзета от ромеите и България губи своята независимост. Византийският император Йоан Цимисхи отпразнува победоносния си поход с грандиозен триумф в Константинопол и наред с празненствата се заема да укрепи властта си над придобитите наскоро територии. Плененият български цар Борис II е отведен в ромейската столица. В Константинопол от него...
Благодарение на неуморния труд на книжовници, художници, занаятчии, строители и на огромната подкрепа, която оказвали княз Борис I и цар Симеон, България изживяла своя „Златен век“ на българската култура.
На територията на България последователите на тази неортодоксална доктрина стават известни с названието богомили, на името на предполагаемия основоположник на тази доктрина – поп Богомил.
Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника", написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов. Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол В 1026-та...
В това кръвопролитно сражение с неясен победител, сръбската армия губи предводителя си княз Лазар и претърпява значителни загуби в жива сила. На османската войска също са нанесени тежки поражения и самият емир Мурад I (1362-1389) намира смъртта си.
За съжаление, голяма част от българските писмени паметници са унищожени при османското нашествие по нашите земи, а много от тези, които са се съхранили са разпръснати по чуждестранни библиотеки и архиви.
Периодът X-XIII в. бележи безпрецедентно разпространение на ерестта, станала известна като богомилство из по-голямата част от Европа.