Години наред за залеза на Първото българско царство се търсеха прости и еднозначни отговори. Някои го виждаха във въображаемото изтощение на страната в резултат на Симеоновите войни, други в управлението на Петър, докато трети стигаха дотам да винят приемането на християнството за отслабването на държавата. Както обаче се вижда причините са далеч по-сложни и съдържат в себе си множество фактори както от вътрешно, така и от външно естество. При всяко положение можем да заключим, че към 968-969 г. България не е никак слаба. Както последващите събития ще докажат, благодарение на дългогодишното стабилно управление на Петър държавата притежава нужното, въпреки тежките загуби, да се съвземе и при Самуил близо 40 г. да се съпротивлява на цялата ромейска мощ. Макар десетилетната борба на българите срещу един от най-силните византийски владетели Василий II да завършва с падането на България под властта на империята през 1018 г., то не трябва да определяме случилото се като срамна страница от родната история, а по-скоро като един от трагичните, но в същото време героични моменти от нея. Както времето ще покаже дори подвластни на Византия българите не забравят своя произход и след поредица от неуспешни въстания поведени от братята Петър и Асен през 1186 г. извоюват своята свобода, за да може България отново да заеме полагащото ѝ се място по времето на Второто българско царство.
Желаем Ви приятно гледане!
