Към момента за първи предводители, повели въоръжена сила срещу османците с целенасочената задача да възпрат тяхното проникване на български територии, се считат Иван Асен IV и Михаил IV Асен.
Походът на Зеления граф срещу България ясно показва колко нехаещи са реално част от западните държави за набиращия сила нашественик.
От XVI в. насам посетителите на пищния ренесансов град Флоренция могат, наред с възхищението си от чудесата на вековния град, да отдадат почитта си и пред последния дом на Йосиф II. Може би единственият български духовник, достигнал сана на вселенски патриарх, той посвещава по-голямата част от живота си на създаването на единен фронт срещу османската заплаха през XIV и XV в.
Едно изследване, представящо историческата истина зад образа на легендарния Крали Марко. Кой всъщност е Марко Мърнявчевич и как един мистериозно изчезнал надпис поставя въпросителни около живота и управлението му? Разберете в следващите редове!
Александър поема курс на колаборация с османците, придържайки се към максимата „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях“.
Действията на Йоан Свинепаса ясно показват, че през средните векове с бойна слава могат да се окичат не само владетели и пълководци, ами и обикновени хора. Проявената воинска доблест и смелост на този българин и неговите подчинени, макар да не води до значими последици, със сигурност може да бъде наредена сред проявите на българската храброст.
Четете втора част на изследването, обхващащо личността на царица Елена и властването ѝ над Серското княжество. За да прочетете първа част, последвайте този адрес. Освен с колоритната личност на държавната си ръководителка, Серското княжество можело да се похвали и с притежанието на крайно нетипична за времето си административна уредба. Под директното председателство на царицата, заседавала така наречената Колегия на Вселенските...
Интригуващата история на може би най-далечното владение, управлявано от български аристократ през XIV в. Къде се е намирало Валонското княжество и каква е неговата съдба?
В хода на няколко последователни материала ще изследваме съдбата на „третата България“ – Карвунското (Добруджанското) княжество. Aвторитетните му владетели, могъщият флот, силните крепости и стратегическото разположение заставят балканските владетели да се съобразяват с претенциите му и дори морските доминиони Венеция и Генуа не си позволяват да го пренебрегват.
В това кръвопролитно сражение с неясен победител, сръбската армия губи предводителя си княз Лазар и претърпява значителни загуби в жива сила. На османската войска също са нанесени тежки поражения и самият емир Мурад I (1362-1389) намира смъртта си.
„Бичът на империите“, „Божият гняв“ и „Черната смърт“ са сред епитетите, с които жителите на средновековния свят със страх са наричали болестта, известна като чума.