Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Сред живописните възвишения на Рила, редом до църковните храмове, жилищни комплекси и костници на Рилския манастир, своята снага издига и една сурова на вид сграда от масивни ломени камъни, наречена Хрельовата кула. Нейните дебели зидове не изглеждат никак на място в този храм, посветен на Бога и по-скоро оставят усещането за средновековно укрепление. А всъщност става въпрос именно за това.

Най-старата сграда от целия съвременен комплекс на Рилския манастир е построена от протосеваст Стефан Хрельо Драговол – благородник, който притежавал владения в региона.

От надпис, запазил се в самата кула, разбираме, че отбранителното съоръжение било издигнато от влиятелния властел през 1335 г., заедно с църквата „Св. Богородица Осеновица“ и било отдадено на защитата на богослужебните сгради, които тогава оформяли комплекса посветен на Св. Иван Рилски.

Малко се знае за вида, който е имал тогава Рилския манастир, тъй като пораженията нанесени от османското завоевание са довели както до загубването на изворови данни, така и до щети върху самите паметници на българската култура.

Със значителната си височина от около 23 метра, своите масивни укрепления и бойници, Хрельовата кула предлагала сигурност и защита на монашеското братство в Рилския комплекс и продължавала да изпълнява тази си функция в настъпилите смутни времена.

Тя разполагала със самостоятелно водохранилище, сервизни и жилищни помещения, но това което най-много впечатлява археолозите и историците се намира на петия етаж на каменната структура.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Там, на върха на кулата, в параклиса носещ името „Преображение Христово“ се намира истинска съкровищница за изследователите на древната българска история. По стените са изобразени многобройни епизоди от живота на Св. Иван Рилски, включително срещата му с българския цар Петър.

Стенописи от Хрельовата кула.

Тези изображения се считат за най-старите известни изографисвания на светеца и представляват съхранила се частица от българското културно наследство от периода на Второто царство.

Сред стенописите могат да се наблюдават и уникални композиции от т.нар. Давидови псалми, които предоставят на изследователите възможността да видят съхранени изображения на средновековни музикални инструменти, облекло и дори танцови представления.

Благодарение на тях може да се добие представа за малко известни сегменти от бита на средновековното общество. Днес кулата споделя своето съществуване с високата почти колкотo самата нея камбанария, която възрожденските творци построяват през 1844 г. и изографисват в духа на епохата. По-новата постройка смекчава застрашителния вид на Хрельовата кула, но в никакъв случай не отнема от нейното въздействие.

Всъщност по свой начин, архитектурното дуо влиза в своеобразна симбиоза, позволявайки на съвременния посетител да се потопи едновременно в периода на Средновековието и Възраждането, правейки го съпричастен към отминалите епохи, на които двете сгради са били неми свидетели.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Хрельовата кула – самотният страж на Рилския манастир
4.6 от общо 18 глас(а)
Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.

Отговор