Българската архитектура може да се похвали със свои достижения още в периода, когато столица на страната е Преслав. Едно от тях несъмнено е Златната църква. Наричана още Кръглата или Симеоновата църква, тя представлява едно уникално свидетелство за епохата.

Златната църква символизира обособяването на българската култура от византийското влияние, проникнало в страната след покръстването, тъй като била построена в много различен вид от църковните архитектурни решения от IX-X в. Тя се превръща в архитектурния израз на зараждащата се българска империя, чийто създател Симеон приема себе си за равнопоставен на византийските василевси.

Построена като дворцов богослужебен храм, Златната църква съчетава в себе си всички характерни черти на Преславската цивилизация – всеизвестната рисувана керамика и каменна пластика. Тя е издигната около 907 г. в района южно от владетелския дворец, близо до устието на река Тича. Нейното прозвище ни е известно, благодарение на съхранена хроника на книжовника Тудор Докс, който ни разказва за построената от Симеон „Света Златна църква“ в годините след неговото възшествие на престола.

Възстановка на Златната църква.

Руините ѝ днес са отъждествени с постройката от хрониката заради съответстващото местоположение. До този момент няма открит нейн аналог по българските земи или всъседните държави. В градежа на Златната църква се наблюдават както византийски и елинистични мотиви, така и римски, традиционно български и дори франкски.

Опитите да бъде открит нейния първообраз ни до съществуващи по същото време църкви като Св. Богородица в Константинопол или тази в Екс ла Шапел (днес Аахен), но нито една не отговаря изцяло на постройката в древната българска столица. За вдъхновител, ктитор и дори проектант на Кръглата църква често се сочи самия цар Симеон, който активно участвал в изграждането на всеки един елемент от Преславската култура – книжнина, градоустройство и църковно строителство.

Като символ на Преслав и на владетелската династия, Златната църква била орнаментирана с пищна украса. Богослужебният храм бил облицован с мраморни плочи с инкрустирани в тях рисувани керамични плочки и стъклени пластини. Релефно украсени с флорални и геометрични мотиви каменни корнизи опасвали високите ѝ стени и фасади.

Триизмерната преславска пластика била представена чрез стилизираните във формата на животински глави водоливници. Предпочитано било изобразяването на лъвски глави, което и показва колко стари са корените на тази стилистика в българските държавни символи. Масивни колонади поддържали основния скелет на зданието, увенчано с полусферичен купол.

Самите колони също били превърнати в произведение на изкуството, като техните капители и основи били покрити с релефни изображения на лозови листа, грозде и дори ловни сцени. Редици колони опасвали и атриума, своеобразен преден двор , павиран с мраморни плочи, прилежащ към богослужения храм. Йоан Екзарх ни предава впечатлението, което църквата и Преслав като цяло прави на своите съвременници:

Когато някой беден чужденец дойде отдалеч до предверията на царския двор и ги види, диви се. И чуди се, като пристъпи до вратата, като влезе вътре и види от двете страни постройки, украсени с камъни и с дърво нашарени и прочие. А като влезе във двореца и види високи статуи и църкви, украсени изобилно с камък дърво и багри, вътре пак – с мрамор и мед, сребро и злато, не знае на какво да ги оприличи, защото в своята земя не е виждал такова нещо, а хижи сламени и бедни.

Та им се чуди като чели си е изгубил ума… и ако някой го попита, когато се върне в своята земя, какво евидял там, той ще каже, че не знае как да го разкаже. Само със собствените си очи бихте могли да се начудите както подобава на тази красота.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.