Българската архитектура може да се похвали със свои достижения още в периода, когато столица на страната е Преслав. Едно от тях несъмнено е Златната църква. Наричана още Кръглата или Симеоновата църква, тя представлява едно уникално свидетелство за епохата.
Златната църква символизира обособяването на българската култура от византийското влияние, проникнало в страната след покръстването, тъй като била построена в много различен вид от църковните архитектурни решения от IX-X в. Тя се превръща в архитектурния израз на зараждащата се българска империя, чийто създател Симеон приема себе си за равнопоставен на византийските василевси.
Построена като дворцов богослужебен храм, Златната църква съчетава в себе си всички характерни черти на Преславската цивилизация – всеизвестната рисувана керамика и каменна пластика. Тя е издигната около 907 г. в района южно от владетелския дворец, близо до устието на река Тича. Нейното прозвище ни е известно, благодарение на съхранена хроника на книжовника Тудор Докс, който ни разказва за построената от Симеон „Света Златна църква“ в годините след неговото възшествие на престола.
Руините ѝ днес са отъждествени с постройката от хрониката заради съответстващото местоположение. До този момент няма открит нейн аналог по българските земи или всъседните държави. В градежа на Златната църква се наблюдават както византийски и елинистични мотиви, така и римски, традиционно български и дори франкски.
Опитите да бъде открит нейния първообраз ни до съществуващи по същото време църкви като Св. Богородица в Константинопол или тази в Екс ла Шапел (днес Аахен), но нито една не отговаря изцяло на постройката в древната българска столица. За вдъхновител, ктитор и дори проектант на Кръглата църква често се сочи самия цар Симеон, който активно участвал в изграждането на всеки един елемент от Преславската култура – книжнина, градоустройство и църковно строителство.
Като символ на Преслав и на владетелската династия, Златната църква била орнаментирана с пищна украса. Богослужебният храм бил облицован с мраморни плочи с инкрустирани в тях рисувани керамични плочки и стъклени пластини. Релефно украсени с флорални и геометрични мотиви каменни корнизи опасвали високите ѝ стени и фасади.
Триизмерната преславска пластика била представена чрез стилизираните във формата на животински глави водоливници. Предпочитано било изобразяването на лъвски глави, което и показва колко стари са корените на тази стилистика в българските държавни символи. Масивни колонади поддържали основния скелет на зданието, увенчано с полусферичен купол.
Самите колони също били превърнати в произведение на изкуството, като техните капители и основи били покрити с релефни изображения на лозови листа, грозде и дори ловни сцени. Редици колони опасвали и атриума, своеобразен преден двор , павиран с мраморни плочи, прилежащ към богослужения храм. Йоан Екзарх ни предава впечатлението, което църквата и Преслав като цяло прави на своите съвременници:
Когато някой беден чужденец дойде отдалеч до предверията на царския двор и ги види, диви се. И чуди се, като пристъпи до вратата, като влезе вътре и види от двете страни постройки, украсени с камъни и с дърво нашарени и прочие. А като влезе във двореца и види високи статуи и църкви, украсени изобилно с камък дърво и багри, вътре пак – с мрамор и мед, сребро и злато, не знае на какво да ги оприличи, защото в своята земя не е виждал такова нещо, а хижи сламени и бедни.
Та им се чуди като чели си е изгубил ума… и ако някой го попита, когато се върне в своята земя, какво евидял там, той ще каже, че не знае как да го разкаже. Само със собствените си очи бихте могли да се начудите както подобава на тази красота.
