Ключова дума: български стихотворения
Христо Ботев – „Моята молитва“
В своето произведение "Моята молитва" Ботев преосмисля един традиционен жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер.
Димитър Бояджиев — „Лицето ти…“
Стихотворението “Лицето ти ” е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет.
Христо Смирненски — „Старият музикант“
Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества.
Иван Вазов — „Българският език“
Заглавието на Вазовата ода насочва към националната принадлежност на езика, към неговата уникалност, а това е достатъчно условие за гордост у всеки българин .
Елисавета Багряна — „Потомка“
В творбата "Потомка" е изграден образ на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.
Никола Вапцаров – „Борбата е безмилостно жестока…“
Стихотворението е последната творба на Вапцаров. Написано е на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора.
Петко Р. Славейков — „Татковина“
“Татковина” на Петко Р. Славейков е едно от стихотворенията, което помним от деца. Родината е представена като нещо сакрално, отъждествена е със “земя рай”.
Пейо Яворов — „Заточеници“
Представяме ви стихотворението на Пейо Яворов – “Заточеници”, поводът за което е заточението на 40 борци за свободата на Македония в Мала Азия.
Николай Лилиев — „Тихият пролетен дъжд“
Днес ще ви поздравим с едно от най-прекрасните произведения на Николай Лилиев - стихотворението "Тихият пролетен дъжд".
Димчо Дебелянов — „Да се завърнеш в бащината къща…“
Представяме ви едно великолепно стихотворение на Димчо Дебелянов, което винаги докосва дълбоко българите, които са далеч от родния си дом
Мара Белчева — „В душата ми градина…“
Творбата е едно от четирите завещани лирически миниатюри от поетесата и интелектуалка Мара Белчева.
Пейо Яворов — „Две хубави очи“
Произведението "Две хубави очи" е добре познато на всички, но далеч не пречи то да бъде едно от най-уникалните стихотворения на гениалния Пейо Яворов.