Елисавета Багряна — „Потомка“

18033

Стихотворението „Потомка” Елисавета Багряна публикува в списание „Златорог” през 1925 година, а след това е поместено в цикъла „Вечната и святата”. Основната тема, която пронизва цялата творба, е приемствеността между поколенията и силата на родовата кръв. Родът се превръща в символ на устойчивостта, родовата памет се наследява и съхранява през вековете. Човекът е способен да осмисли своята същност едва когато се вслуша в загадъчните гласове на паметта и кръвта. В творбата е изграден образът на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на един нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.

 


Потомка


 

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

 

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

 

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

 

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

 

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

 

Може би съм грешна и коварна,

може би средпът ще се сломя –

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.