Представяме ви едно стихотворение от социалния период на Пейо Яворов – „Заточеници”. Поводът за неговото създаване е изпращането на 40 борци за свободата на Македония на заточение в Мала Азия на 6 юли 1901 година. Първоначалното заглавие „Към Подрумкале” насочва към конкретния повод, но по-късно Яворов го преименува на „Заточеници” (посветено е на Тодор Александров) и по този начин достига до обобщаващ смисъл, насочвайки към съдбата на хилядите българи, заточени извън родината. Основен мотив в елегията е откъсването от родината и невъзможността за повторното завръщане, това сбогуване обрича героите на страдание. Могат да бъдат разгледани две противоположни линии. Едната е психологическата – мислите на борците са насочени към родината, а другата физическата – корабът безвъзвратно пътува към мястото на заточението.

 


Заточеници 


 

От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни…

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове

 

И някога за път обратен

едва ли ще удари час:

вода и суша – необятен,

света ще бъде сън за нас!

А Вардар, Дунав и Марица,

Балкана, Странджа и Пирин

ще греят нам – до гроб зарица

сред споменът един.

 

Рушители на гнет вековен,

продаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет..

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой – съдба завидна! –

край твоя свят олтар.

 

Но корабът, уви, не спира;

все по-далеч и по далеч

лети, отнася ни… Простира

нощта крилото си – и веч

едва се мяркат очертани

на тъмномодър небосклон

замислените великани

на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели

обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор – за сетен път

простираме ръце в окови

към нашият изгубен рай…

 

Горчива скръб сърца ни трови. –

Прощавай, роден край!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.