Стихотворението е последната творба на Никола Вапцаров. Написано е на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора в 9:00 часа на 23 юли 1942 година. Произведението е личното прощаване с живота, но надхвърлящо рамките на интимното и достигащо до общочовешкото и исторически значимото. Едновременно толкова просто и дълбоко философско, стихотворението засяга темите за борбата, подвига и смъртта, обмислени в своята взаимносвързаност. На границата между живота и смъртта човекът приема с мъдро примирение своята преходност. Той е готов да посрещне смъртта. Творбата е диалог на Аз-а със себе си и другите, размисъл е за приемствеността в борбата, за стойността и преходността на човешкия живот, за смисъла на саможертвата, за бъдещето.

 


Борбата е безмилостно жестока…


 

 Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. P,S/ Eдно много важно уточнение !
    Погрешно е написано * ..народе мой , защото ТЕ обичахме * !!!
    ПРАВИЛНО Е * …народе мой , защото СЕ обичахме * !!!
    Вапцаров * говори * от свое име – а не от името на всички !!!

Отговор