Творбата е едно от четирите  завещани  лирически миниатюри от поетесата и интелектуалка Мара Белчева. Характерно за стихотворението е изповедният му характер, което ни насочва към търсеното от героинята уединение. Откриваме някои от основните черти на индивидуализма, а именно фокусира се върху вечните неща от живота-душата, чувствеността,  привързаността към любимия човек. Любовта не е явна, подобно на своя спътник в живота Пенчо Славейков, двамата споделят мнението, че най-силната и истинска любов е платоническата. Само тя може да остане неопорочена от страстите на времето и ще остане непреходна, защото единствено духовното може да остане във времето. За съжаление можем да твърдим, че поетесата остава в сянката на своя любим, а малкото й наброи стихотворения са почти непознати и неоценени.

 


В душата ми градина…


 

В душата ми градина

речта си посади,

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

 

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти – майска светлина –

 

тя пак бе полетяла

– пчела от цвят на цвят –

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Мара Белчева — „В душата ми градина…“
5 от общо 4 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор