Всеки, посетил родния дом на Димчо Дебелянов, е бил разтърсен от историята на една майка, чакаща своя син да се завърне от фронта. Повлияни от тази емоционална сцена, ви представяме едно великолепно стихотворение- “Да се завърнеш в бащината къща…”. В творбата изплува цялата картина на завръщането в “бащината къща”, което се осъществява като спомен за отминалите дни. Чрез този блян лирическият герой търси хармонията, тя е достижима само в миналото,а именно в родния дом. Прощаването с дома обаче може да бъде разглеждано и като сбогуване с изминалия живот (“че мойто слънце своя път измина ”). Краят на стихотворението звучи като отърсване от спомена,  и връщане към реалността (“напразно спомнил майка и родина!”), бленуваното завръщане се е оказало неосъществимо.

 


     Да се завърнеш в бащината къща…


 

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

 

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

 

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

 

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димчо Дебелянов — „Да се завърнеш в бащината къща…“
4.5 от общо 26 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор