Димитър Бояджиев е един от най-загадъчните ни поети. Интровертен, самотник, тъжен мълчаливец и болезнено чувствителен. В много от любовните му стихотворения се открива стилът на Яворов. Стихотворението „Лицето ти…” (оригиналното название е „Лицето ти плахо бледнее…”) е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет. Любимата е млада несигурна и плаха, предстои й да се сблъска с „истинските черни беди” на живота. С изключителна нежност и загриженост се обръща героят към своята любима, единствената му цел е да я подготви за несгодите, като повярва в себе си и възможностите си.

 


Лицето ти…


 

Лицето ти плахо бледнее

във чудните твои очи

безсилна се злоба съглежда,

скръб тъмна, дълбока личи…

 

От що е туй, мила, кажи ми!

Сърдечна ли буря сломи

душата ти млада и страстна,

ил грижа те лоша гори?

 

Ти още си млада, о мила –

по-смела, по-твърда бъди!

Тепърва ще има да видиш

ти истински черни беди.

 

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димитър Бояджиев — „Лицето ти…“
3.4 от общо 5 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор