Татковина на Петко Р. Славейков е едно от стихотворенията, което присъства в паметта на всеки от нас още от детските години. Литературата за деца носи универсална и непреходна актуалност, поради повтарящата се във всяко детство необходимост от изграждане на патриотичен светоглед – възпитава националната идентичност. Родината е представена като нещо сакрално, отъждествена е със „земя рай”. Същевременно изброените четири реки въвеждат в стихотворението и познатата, особено актуална след Берлинския конгрес, възрожденска идея за Целокупна България. Патетичното стихотворението звучи като обет към татковината, защото именно тя е опора и обединение на всеки народ.
Татковина
Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.
