Българо-генуезките войни приключват в края на XIV век с мирен договор, който е уникален извор за историята на България и по-конкретно на Добруджанското деспотство.
В следващите редове може да прочетете втора част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника", написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов.
Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол
В 1026-та...
Действията на Йоан Свинепаса ясно показват, че през средните векове с бойна слава могат да се окичат не само владетели и пълководци, ами и обикновени хора. Проявената воинска доблест и смелост на този българин и неговите подчинени, макар да не води до значими последици, със сигурност може да бъде наредена сред проявите на българската храброст.
Битката при Одрин (Адрианопол) от 1205 година завършва с една от най-големите и значими средновековни победи на българската държава.
През съществуване си богомилството, макар и заимствайки идеи от други доктрини, създава уникален пантеон с вярата си.
Забележително е, че сравнително ограниченото по територия Добруджанско деспотство успява да издържи военно и икономически войните с много по-богатата и силна Генуезка република.
„Бичът на империите“, „Божият гняв“ и „Черната смърт“ са сред епитетите, с които жителите на средновековния свят със страх са наричали болестта, известна като чума.
Със смъртта на Константин ХI Палеолог рухва държавата на римляните, но римското наследство продължава да живее и до днес. Фактът, че в последния римски император е текло не малко българска царска кръв не е за подминаване.
Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден поне засега. Оставяме на Вас да направите собствено заключение, а това какво историята ще приеме за по-достоверно само времето ще покаже.
Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година.
То е намерено в самия край на XVIII в. на територията на днешния град Сънниколау Маре (Великия св. Никола) в Румъния.