Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника“-та, написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18г.) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов.

Глава XVIII – За втората обсада на Константинопол

В 1026-та година, умря Уалид (1), владетеля на арабите и започна да управлява Сулайман (2). Тогава Маслама нахлу в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с много пленници.

В годината 1027-ма, Маслама навлезе в Азия [Мала Азия]. Той завзе Пергам, Сарди и много други градове и отведе жителите им в плен. В същата година, Сулайман запоява на Маслама да се подготви за поход срещу Константинопол.

Той [Маслама] събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара [хората си] да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Умар, син на Хубейра. Сулайман се закле така : „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол, докато не разоря земята Тайяйе [Арабия] или не го [Константинопол] завладея. Тридесет хиляди от онези, които наричат муттауа’а (3) тръгнаха с тях. 

Разделиха се на две армии – едните напреднаха по вода, а другите по море. Когато пристигнаха в земите на римляните [византийците], започнаха да проливат кръв и да горят църкви. На едно място избиха 6 000 души. А посред всичко това, сред римляните цареше война и противоречие. Разбунтуваха се срещу Теодосий (4) – техният император. Генералът на римляните Лъв (5) беше с Теодосий, но когато армията на Тайяйе [т.е. арабите]пристигна при града Амориум, той ги посрещна. Сключи с тях договор и обеща да им помогне да завземат имперския град [т.е. Константинопол]. Маслама му обеща, че ако той  [Лъв] завземе града, той [Маслама] ще го направи император на римляните. Лъв потегли към Константинопол, а тайяиейците преминаха през градовете, сключвайки мир с тях.

Владетелят Сулайман дойде и обсади Халкедон с 12 000 мъже за да попречи на житото да отива в Константинопол. Теодосий, като научи че Лъв се е договорил с Маслама, заповяда семейството му да бъде задържано, а първенците да ги следят внимателно. Като разбра за това, Лъв отиде при Сулайман, взе 6 000 войници и обсади Амориум. Жителите на града трепереха от страх пред Лъв. Лъв се приближи към стените и им даде да се разбере че той действа със заблуда и че мами тайяйеиците. Поради това, след като си размениха обещания с клетви, те [жителите на Амориум] му предадоха семейството му. Тогава той [Лъв] разпусна таяиейците, раздавайки по 12 динара на човек и се отправи с римляните (6) към Константинопол. Армиите на римляните (7) го посрещнаха, той ги удовлетвори и те го поставиха да царува над тях. Предадоха му сина на Теодосий, а когато той [Лъв] влезе в Константинопол, Теодосий се подстрига и влезе в манастир. Лъв започна царуването си в годината 1028-ма (според Гърците) и 98 според Тайяиейците. (8)

Когато научи че Лъв царува, Маслама се възрадва, понеже вярваше, че той [Лъв] ще му предаде града. Лъв продължи да го заблуждава и да поддържа тези измамни надежди, докато същевременно укрепяваше града и събираше провизии. Щом Маслама научи, че Лъв го е мамел, той бързо се вдигна с цялата си армия и всичките си кораби и премина от другата страна [т.е. през Дарданелите]. Докато Маслама се придвижваше в тила на армията заедно с 4 000 души, българите, с които Лъв се беше свързал, го нападнаха и избиха голям брой от войниците му. Маслама успя да се спаси на косъм и да се добере до големия лагер [при Константинопол]. Тогава цялата армия на тайяиейците се разположи от западната страна, срещу Златните порти. Той направи ров около лагера от страната на града и още един в тила си срещу българите. От ляво и от дясно, лагерът се простираше до морето (9), на чийто бряг се разположиха корабите (10). На тях той разположи армия от 10 000 тайяйеици и египетски моряци, които трябваше да наблюдават морето за римляните; Той разположи 20 000 дууши да охраняват лагера срещу българите и постави още толкова срещу сирийците (11).

Тайяиейците бяха нападнати от жителите на града, и от българите и по море от корабите на римляните и от другата страна на морето от разузнавачите на римляните. Когато трябваше да излизат за да търсят храна, не можеха да излизат с по-малко от 2 000 души. Българите идваха срещу тайяиейците и ги избиваха: те се бояха повече от българите, отколкото от римляните. Тайяйеиците отвън бяха подложени на повече страдания отколкото римляните вътре [в града]. Зимата дойде и тайяиейците се страхуваха да се оттеглят – първо заради своя владетел, второ заради морето и трето заради българите. Обхванаха ги смъртоносни болести, а Маслама ги излъга, като им каза, че владетелят [т.е. халифът] ще им изпрати подкрепления. 

Римляните бяха като затворници, но за тайяиейците това се отнасяше много повече! Гладът ги принуди да ядат телата на умрелите, лицата и екскрементите им. Биеха се помежду си за храна. Един модиус (12) жито струваше 10 динара. Поглъщаха меки камъни и така утоляваха глада си. Поглъщаха дори сметта от корабите си. (13)

Докато тайяиейците бяха подложени на такива страдания, владетелят им Сулайман умря, след като беше управлявал две години и половина. Наследи го Умар, който искаше да избави своите хора от войната с римляните. Той му [на Маслама] изпрати вести. Маслама го излъга, като му писа, че всичко при хората му е наред и че градът ще бъде превзет. Когато Умар научи, че Маслама е му е писал точно обратното на онова, което се случвало в лагера, той му заповяда да вземе армията и да се оттегли. Но понеже беше средата на зимата, нямаше как да се оттеглят. Когато най-тежката част на зимата отмина, Маслама още не беше разкрил на хората си, че Сулайман е умрял. Тогава римляните им изкрещяха през стените – „владетелят ви е мъртъв“. И страх обхвана тайяиейците. Тогава пристигна вестоносец на владетеля [Умар] със заповед за Маслама да изтегли армията си и с нареждане към войниците да го изоставят, ако Маслама откаже да изпълни заповедта. Понеже се разбра че Маслама е крил заповедите, сред тайяиейците се надигнаха безредици. После имаше радост и от двете страни [т.е. и сред араби и сред ромеи]

Умар, владетелят на Тайяйе купи двадесет хиляди коня и мулета и отдели по 10 динара за всеки човек за тяхното избавление, понеже изпита силно съжаление към тях. Когато тайяиейците започнаха да се изтеглят, римляните ги нападнаха, избиха мнозина и подпалиха корабите им; Мнозина други измряха поради бурията в морето, а градът беше спасен.

БЕЛЕЖКИ


1 – Ал Уалид ибн абд ал Малик (705-715г.) – арабски халиф от династията на Умаядите, син на ал Малик ибн Маруан.

2 – Сулайман ибн абд ал Малик (715-717г.) – арабски халиф, брат на ал Уалид и на Маслама.

3 – Муттауа или муттаууаин е название, с което днес се нарича религиозната полиция в някои държави, в които исляма е водеща религия. Буквално означава „онези, които карат другите да се подчиняват“. В случая вероятно става въпрос за организирани на религиозен принцип бойци-доброволци, които участват в свещената война срещу „неверниците“, тъй като мутаууа означава и „доброволчество“.

4 – Теодосий III Адрамит (715-717г.) – византийски император, издигнал се на трона след преврат, организиран от опсикиите (редовните столични войски), на които служел като висш финансов чиновник. Остава в историята с  договора, който сключва с България през 716 г.

5 – Лъв III Исавър е византийски император от 717 до 741 г. Преди това служи като стратег на тема Анатоликон. Истинското му име е Конон и е от исавийски или арменски произход. Роден е в Германикея, провинция Комагена. В края на VIII век е преселен със семейството си на Балканите, където помага на Юстиниян II по време на похода му към Константинопол (705г.) За награда е назначен в дворцовата гвардия и постепенно се издига в йерархията до позицията на стратег. Основоположник е на Исаврийската династия и е един от най-успешните владетели на Византия. Той е и първия василевс-иконоборец.

6 – Става дума за войските от темата Анатоликон, на която Лъв е бил стратег до отстраняването му от император Анастасий II.

7 – Става дума за презенталните войски или опсикиите, които са разположени около Константинопол в Мала Азия и Европа.

8 – Царуването на Лъв III започва на 25 март, 717 г. или 6-ти шабан (осми месец), 98 година по Хиджра.

9 – Става дума за това, че арабския лагер заема цялото пространство между Мраморно море и Златния рог.

10 – Корабите се разполагат по брега на Мраморно море – т.е. на десния фланг на арабския лагер.

11 – Тук вероятно се е получило объркване в превода, тъй като става дума за  отделянето на 20 000 души, които да охраняват лагера от страната на Константинопол.

12 – Модиусът е стара римска мярка за тегло от IV век, която съответства на ок. 8.73 литра.

13 – Тук се визират налепите, които се образуват от по корпусите на корабите – водорасли, миди, тиня и т.н.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ, СИРИЙСКА ВЕРСИЯ/ФРЕНСКИ ПРЕВОД

 

Текстът, който следва, е част от Арменският препис на Хрониката на Михаил Сирийски, съставен през XIII век.

 

[137] „След като Филипик управлявал две години, го ослепили и пратили в изгнание. След него Анастасий (1) управлявал две години. По същото време умрял ал Уалид и две години управлявал Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзел Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпратил свой войски от запад, но те се разбунтували и убили командира си. Войските издигнали за император Теодосий (3), а Анастасий избягал в Никея.

Маслама отишъл в земята на тюрките [хазарите] и се завърнал с голямо количество плячка. Той потеглил срещу Азия, завзел Сарди и Пергам, и заловил множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувствал горд и решил да потегли срещу Константинопол. Събрал 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взел със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бил приготвил според многогодишния си опит. Назначил за командир на войските (4) Умар и се заклел да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имало още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагаше с две армии. Едната се движела по суша, а другата по море. Изпратил пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижвал бавно, заедно с 12 000 други бойци. Той обсади Никея и обещал пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. За това научил Лъв (5), един от генералите на Теодосий и отишъл при Маслама. Маслама му се заклел, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влязъл в Константинопол. Арабите докато минавали през провинциите и областите, сключвали мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично отишъл под стените на Никея с 12 000 бойци и обсади града.

Император Теодосий научи за предателството на Лъв, пленил семейството му и ги вкарал в затвора. Като научил за това, Лъв отишъл при Сулайман. Взел 6 000 конници и се спуснал срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта. (7) Както напредвали, от града се вдигнали войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв сина на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „Почакайте ме тук, аз ще вляза в града и ще свърша вашата работа. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, понеже смятал че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал да го мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбрал, че Лъв го мами, той прекосил от другата страна [в Европа], а войските му вървели пред него. Той вървял след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнали срещу него и го атакували. Самият Маслама се спасил. Той отишъл при останалите си войски и се присъединил към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случило сражение.

Сега имало 30 000 войници в морето, които пазели корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се били срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнали и избили мнозина от арабите. Арабите се ужасили, понеже зимата наближаваше. И те били обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцарил глад и те ядели боклуци и пиели собствената си урина. Докато тези бедствия се случвали, Сулайман, халифът на арабите умрял и Умар(8) поел властта над халифата. Той изпратил послание до Маслама и му казал да изостави града и да се върне. Маслама се завърнал с малцина бойци, докато останалите билиа покосени от глада. След това, Умар започнал да преследва християните, сякаш поражението било по тяхна вина, заради молитвите, които отправяли в своите църкви и се стремял да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – Император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман би Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Каспийско море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провъзгласен за император, след като опсикиите, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбунтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със съвместните усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – Тук става дума за помощник главнокомандващ.

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. Слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С успеха си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател на Исаврийската династия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връща семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – В английския превод погрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субсидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

ИзточникХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ

 

БЕЛЕЖКА ОТ ПРЕВОДАЧА

 

Основните разлики в съдържанието на текстовете са свързани с ролята на халифа Сулайман като инициатор и движеща сила зад кампанията срещу Константинопол. В оригиналния текст походът е представен като инициатива на Сулайман, която е продължена след смъртта му от брат му Маслама въпреки волята на новия халиф Умар. В арменската версия походът е представен като начинание, водено изцяло от Маслама, докато Сулайман е поставен на заден фон. Тази разлика може да се обоснове както с неточен превод на оригиналния текст, така и с различна интерпретация от страна на арменските писари, които предполагат една доста по-сериозна самостоятелност на Маслама като командир на граничните войски, които извършват набези в земите на „неверниците“.

Що се отнася до ролята на българите, сирийската версия е далеч по-изчерпателна относно ролята на българите. Главната разлика идва от споменаването на български наемници в армията на Маслама в арменската версия – особеност, която отсъства в сирийския оригинал. Това разминаване може да се дължи или на грешка в превода или в използване на допълнителни източници при изготвяне на преписа. Принципно за средновековните преписи е характерно да се вмъква допълнителна информация, която отсъства в оригинала на базата на трети източници, които не биват упоменани. От друга страна, арменския препис пропуска да отбележи дипломатическото взаимодействие между Тервел и Лъв Сириец, за което свидетелства сирийската версия. Това твърдение обаче трябва да се разглежда и в контекста на други извори (например „Анонимна хроника от 846г.“), в които става ясно, че арабски войски нахлуват и в България, с което провокират намесата на българите. В този смисъл е далеч по-вероятно Тервел и Лъв да сключват някакво споразумение за съвместни действия срещу Маслама, едва след като българите вече са разбили една арабска армия, водена от някой си Ухайда, вероятно през юли, 717г.

Сирийската версия е и далеч по-подробна по отношение на политическите разногласия между халифа Умар и войнолюбивата партия, представена от Маслама. Това противопоставяне заема важно място в историята на Умаядския халифат от началото на VIII век и съответно изворът не бива да се разглежда извън общия исторически контекст.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Българите и Арабо-византийската война според двата преписа на хрониката на Михаил Сирийски
4.5 от общо 22 глас(а)
д-р Александър Стоянов
Роден на 13 ноември 1987г. в София. Завършил Националната Гимназия за Древни Езици и Култури (НГДЕК) „Константин-Кирил Философ“ с профил История. Продължава образованието си в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ със специалност История. Защитил е Магистърска степен по История на Европейската Експанзия и Глобализация в Лайденския Университет в Нидерландия. Доктор по история от Лайденския университет. Занимава се с военна история от 2005 г. Повечето му научни статии и текстове, както и магистърската теза и докторската му дисертация, са посветени на военната история. Предпочитан исторически период – Ранномодерна История (1453 – 1776).

Отговор