Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

След неочакваната смърт на младия цар Георги II Тертер през 1323 г., последният представител на Тертеровата династия, търновските боляри преценили, че трябва по най-бързия начин да се сложи край на междуцарствието и да се заздрави държавата. Георги II не оставил мъжки наследник и ето защо изборът се спрял върху влиятелния видински деспот – Михаил Шишман. Бъдещето ще покаже, че това е било правилното решение. Още повече, че по този начин Видинското деспотство се връщало обратно в рамките на Българското царство, което довело до укрепване на държавното единство и политическата мощ.

Цар Михаил III Шишман (1323 – 1330) се оказва един от най-амбициозните български владетели на Второто българско царство. Той бил син на деспот Шишман и далечен правнук на някогашния български цар Иван Асен II, като стремежът му към слава е бил закодиран в кръвта му. Енергичен и дързък, през 1324 г. без да губи време, Михаил Шишман се заел да възстанови българската власт в градовете от Тракия, отнети от византийския император Андроник III Палеолог (1328 – 1341). Намеренията му в голяма степен се сбъдват, като единствено Пловдив остава в ромейски ръце. В тази операция Копсиското деспотство също било завладяно. След големите военни успехи  в Тракия, Михаил Шишман проявил и типичните за цар Иван Асен II дипломатични качества.

цар Михаил Шишман

Възползвайки се от поредната гражданска война във Византия между „стария император“ Андроник II (1282 – 1328) и неговия внук Андроник III, българският цар решил да се намеси и взел страната на доскорошния си враг от бойното поле – младият претендент Андроник III. Така през май 1327 г. двамата владетели се срещнали край град Черномен (именно тук 44 години по-късно ще се проведе битката при Черномен) и след осемдневни преговори подписали мирен договор. Този договор узаконявал българската власт в земите между Сливен и Месемврия и предвиждал брак между Михаил Шишман и бившата съпруга на стария цар Тодор Светослав – Теодора Палеологина, която била и сестра на Андроник III.

Промяната в личния живот на търновския цар носела две големи последствия. От една страна тази женитба затвърждавала позициите на царя на престола, сродявайки се с предишната управлявала династия на Тертерите. Също така царят си запазвал и възможност за допълнително разширение на държавните граници в Тракия, което Андроник обещал като зестра на сестра си. От друга страна, при това положение Михаил Шишман трябвало да се разведе с първата си съпруга – Анна-Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, което означавало обтягане на отношенията със Сръбското кралство. С Черноменския договор на практика се оформят две големи коалиции – първата на крал Стефан Дечанкси и стария император Андроник II и втората – на цар Михаил Шишман и младия василевс Андроник III.

През 1328 г. обаче нещата се променили, като станало ясно, че ромеите няма да спазят договора. Търновският цар решил, че пред него се е открила уникална възможност да направи нещо, което дори Симеон Велики не успял – а именно да превземе Константинопол и да се коронова за римски и български император. За целта Михаил Шишман решил да се съюзи с доскорошните си врагове и предложил на стария василевс Андроник II една българска войска, която да влезе в Константинопол и да помогне на императора да задържи властта. Под този претекст войската трябвало да влезе в града и да го предаде на българския цар. Младият Андроник III обаче, съзирайки тайния план на българите, решил да остави настрана враждата с дядо си, като го посъветвал да не се доверява на царя. Андроник II послушал съвета и така амбицията на Михаил Шишман да седне на трона на римските императори била осуетена.

Междувременно гражданската война във Византия била решена в полза на младия василевс, който през лятото на 1328 г. влязъл в Константинопол и принудил дядо си Андроник II да абдикира. Стабилизацията във вътрешните работи на Византия накрала Михаил Шишман да се откаже от бъдещи конфликти в Тракия. Българският цар насочил вниманието си на запад, където Сръбското кралство в продължение на 40 години почти безпрепятствено разширявало границите си за сметка на Византийска и Българска Македония.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Така в началото на 1329 г. Михаил Шишман подновил договора от Черномен с Андроник III и започнал подготовка за голям съвместен поход срещу сръбския крал Стефан Дечански. Според Иван Божилов Михаил Шишман искал не само да спре сръбското настъпление в Македония и да върне северозападните български земи, но и целял пълното унищожаване на Сръбското кралство, в чиято подялба щяла да участва и Византия. Византийският император и историограф Йоан Кантакузин в своята „История“ твърди, че планът на съюзниците бил ромеите да нападнат от юг, а българите – от запад. През юли 1330 г. Андроник III започнал с изпълнението на плана, навлязъл с войската си в Западна Македония и превзел крепостите Вучим, Деврица, Добрун, Каваларион и Сидерокастрон. След първоначалния успех императорът се установил край Битоля и зачакал действията на българския цар.

Смъртта на цар Михаил в битката при Велбъжд ® Дж. Х. Валда

В това време, според Никифор Григора, на 19 юли 1330 г. Михаил Шишман напуснал Търново и през Искърския пролом се отправил към Средец и горното течение на р. Струма, където завзел град Земен. За това свидетелства и сръбският архиепископ Данило в произведението си „Животите на сръбските крале и архиепископи“. Що се отнася до мястото, където се установява българският лагер, Тома Томов прави подробно изследване на местната топонимия. Според едно местно предание българският стан се намирал в местността Шишманица между селата Шишковци, Копиловци и Скриняно, а обозът – в района на с. Дворище. В това време Стефан Дечанки се установил на лагер край Велбъжд (дн. Кюстендил). Той все още не бил събрал цялата си войска, тъй като чакал елитните си каталански наемници и затова поискал еднодневно примирие. Тома Томов застъпва тезата, че българската войска била разделена, като обозът все още се бавел, ето защо Михаил Шишман се съгласил на примирието. Според разказа на Йоан Кантакузин българският цар използвал времето и изпратил част от войската си да събира обоз от съседните селища:

„Тъй като не достигала храна в лагера на мизите, царят Михаил решил, че трябва да изпрати отбрана войска за храна в деня на примирието”.

Числеността на войските е спорна, като варира в различните източници. По всяка вероятност и двете армии наброявали около 15 000 души, което е било максимумът за периода. Никифор Григора твърди, че Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3 000 наемници – власи и татари, предвождани от воеводата Иванко Бесараб. За сръбската войска пък византийският историограф казва, че кралят разполагал със „силна войска“ и 1 000 „келти“ (каталански наемници). Според Йоан Кантакузин обаче наемниците били 300 тежковъоръжени „аламани“.

Карта на военните действия

Как протича битката?

Докато българският цар бил изпратил „отбрана войска“ да събира обоз, за негово нещастие в сръбския лагер се появили очакваните от сърбите подкрепления. Това станало на 28 юли, събота 1330 г. Стефан Дечанки решил да се възползва от този дар на Фортуна и дал заповед за атака над българските позиции по обяд. Една сръбска част, под командването на краля, заела височината Спасовица, а друга, начело с младия крал и бъдещ сръбски цар Стефан Душан, се насочила по долината на р. Драговищица към с. Шишковци, където в местността Божурица (между с. Шишковци и височината Спасовица) се разиграло сражението. Западните каталански наемници били ударната сила на сръбското нападение. Междувременно цар Михаил III Шишман подредил малкото войска, която била в лагера и лично повел сражението. Според изворите българският цар бил тежко ранен, пленен и отведен в сръбския лагер, където по-късно починал от раните си. Той бил погребан в църквата  „Свети Георги“ в Старо Нагоричане.

За битката при Велбъжд архиепископ Данило пише, че била толкова ожесточена, че водите на Струма почервенели от кръвта на убитите. След сражението сърбите преминали Конявска планина, навлезли в българските предали при местността Мраката и завзели крепостта Извор. В това време братът на Михаил Шишман – Белаур и ловешкият болярин Иван Александър пристигнали с другата част от българската войска и започнали преговори за мир. Крал Стефан Дечански нямал никакви намерения да навлиза в България поради две причини. От една страна неговите сили не били достатъчни за една военна кампания дълбоко в българските земи. От друга страна поражението на българите край Велбъжд не било голямо от гледна точка на жива сила.

Битката при Велбъжд

Тъй като от изворите знаем, че в деня на битката най-опитните български части били извън лагера и събирали обоз, можем да заключим, че само наемниците татари и власи били останали в лагера. Така на преговорите било взето решение българите да върнат превзетата крепост Земен, като границата, както смята Тома Томов, преминавала по долината на Треклянска река, след това през Мраката и нейните села, следвайки линията Пещера и Ореховския манастир „Св. Никола”– Жаблян – Извор – Житуша – Жедна – Кондофрей, откъдето през Владимир и Долна Диканя, по горното течение на р. Арката,  достигала до планината Верила.

Политическите последствия обаче били по-тежки. На българския престол в Търново под натиска на Стефан Дечански бил поставен първородният син на Михаил Шишман от първата му жена Анна-Неда – Иван Стефан. Това решение означавало, че сръбското влияние в страната се увеличавало. Победата на сърбите край Велбъжд легитимирала и тяхното териториално разширение в Македония и поставяла началото на възхода на сръбската държава по времето на Стефан Душан.

цар Михаил Шишман

Междувременно втората жена на Михаил III Шишман Теодора Палеологина трябвало да бяга при брат си Андроник III. Новата ситуация в България налагало и промяна на византийската политика. Андроник решил да оттегли войските си от Македония, тъй като без българската подкрепа една война със Сърбия би била безсмислена, и да ги обърне срещу доскорошния си съюзник. Загубите, които ромейските войски нанесли на Иван Стефан в Тракия, утежнили и без това тежкото му положение на престола. През зимата на 1331 г. срещу него бил организиран преврат и начело на престола в Търново се възкачил племенникът на Михаил Шишман – Иван Александър (1331 – 1371).

Безспорно цар Михаил III Шишман Асен остава в историята като един от най-амбициозните български владетели, сядали някога на търновския престол.

За седемгодишното си управление той сменя три пъти съюзите си с византийските императори, сключва династичен брак с ромейска принцеса и дори се опитва да превземе царския град Константинопол. Неговата енергичност не стига до тук. Той е първият български владетел, който съзира сръбската опасност за българските интереси в Македония и решава да се справи с проблема недвусмислено.

Планът му да унищожи Сръбското кралство се проваля само заради неспазеното еднодневно примирие в тази далечна събота на 28 юли 1330 г. Оттук насетне, до падането под османско робство, Българското царство никога повече няма да разгърне мощта си със същия размах и енергия, както по времето на Михаил Шишман.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Амбициите на Михаил III Шишман Асен и крахът в битката при Велбъжд
4.7 от общо 96 глас(а)
Димитър Милчев
Димитър Милчев е магистър по „Европейска интеграция и развитие“ от Института за европейски науки в Брюксел. Завършил е „Политология“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Той е възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, където се заражда страстта му към историята и мъртвите езици.

1 коментар

  1. Какво, ще рече „далечен“ пра-внук??? Ти, или си пра-внук на накой, или не си! Може да си му пра-внук от женско коляно, или от мъжко, а днес може и от джендърко коляно да си, но всички пра-внуци отстоят от пра-дядо си на еднакво разтояние в генеологичен смисъл!!!

    А, що се отнася за битката при Велбъжд – Трябва да си много глупав да пращаш най-добрите си войници, да събират храна, като очакваш да дадеш на другия ден сражение и войската ти да намалее значително.
    Ако е чакал да слее войската си с тази на брат си и да има сили двойно по-големи от противника за сигурна победа, е трябвало да се укрепи добре. Войниците се бият по-добре, когато са изгладнели!!!

Отговор