Противно на много вярвания, Римската империя не престава да съществува след падането на Рим и прогонването на последния западен император в 476 г. Империята е обновена в нейната източна половина, съчетавайки достиженията на елинизма, римската правна уредба и християнската духовност и загива едва през 1453 г., когато по стените на Константинопол в храбра битка с османските турци умира последният римски император – Константин XI Палеолог.

С неговата смърт рухва държавата на римляните, но римското наследство продължава да живее и до днес. И тук историята си прави своите странни закачки, които продължават да удивяват поколенията векове наред. Случайно или не, основателят на Рим и негов първи цар се казва Ромул, докато последният император на запад носи името Ромул Августул (и за да бъде в крак с времето, Фортуна ще го запомни като Августул – от лат. „августчето”, тъй като разядената от грях, падение и интриги империя е загубила правото си да бъде ръководена от истински Август.)

Що се отнася до Източната Римска империя (Византия) – символиката отново не липсва. Тя започва с Константин Велики – създателят на Константинопол и обновената империя, и свършва с Константин XI, който като истински християнски мъченик умира в защита на вярата и страната си.

За да разберем важността на факта, че в последния римски император е текла българска кръв, трябва да се вгледаме по-дълбоко в представите на средновековния човек за властта и по-точно в приемането, предаването и обвързването между всички европейски народи и „imperium Romanum”.

В политическата традиция на християнизираната Римска империя императорът е божи наместник на земята, докато Бог се завърне и вземе своя престол като върховен самодържец. По времето на първия император Октавиан Август, когато се ражда и Божият син, светът е обединен, варварите са подчинени, няма граници между народите – налице е изградена общочовешка общност и Новият завет вече може да бъде сключен между човечеството и Бога.

Ето защо в контекста на християнството властта на римските императори е сакрална, тя е първоизточникът на всяка светска власт в „orbis romanus” (римски свят) и оттук насетне всеки ще иска да се титулува Imperator Romanorum – от Карл Велики, който ще се нарече Imperator Romanorum gubernans Imperium („император, управляващ империята на римляните”, през цар Симеон – „цар на българи и ромеи”, та до идеята за Третия Рим в Москва и американската политическа теория, която ще представя Щатите като наследник на Римската република.

Неслучайно и всички български владетели винаги са се стремели да получат признание на титлата и владенията си от василевсите в Константинопол, защото първоизточникът на „imperium”-а е идвал именно от тях. Това е и причината в българската историческа памет римската столица да остане с названието Цариград – градът на Царя. Ето защо фактът, че в последния римски император е текло не малко българска царска кръв не е за подминаване.

Констанит XI Палеолог е кръстен на дядо си по майчина линия – деспот Константин Деян (Драгаш) – владетел на Велбъждското деспотство. Майка му е Елена Драгаш, като съществува хипотеза, че оттук Константин XI е потомък на цар Иван Александър и династията на Шишмановци. Според един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и история Йордан Иванов, жената на Константин Деян и съответно баба на Константин XI е Кера Тамара. Кера Тамара е дъщеря на цар Иван Александър, а хипотезата е провокирана от едно изображение с надпис от Лондонското евангелие, където цар Иван Александър е изографисан с дъщеря си Кера Тамара и зет си Константин, който е титулуван „деспот”.

Историкът посочва в подкрепа на тезата си, че двуглавите орли, с които са украсени одеждите на деспот Константин от миниатюрата, са всъщност гербът на сръбската династия Неманичи, роднинските връзки с която Драгашите изтъкват многократно. В крайна сметка обаче хипотезата не е издържана напълно, тъй като през 1378 г. Кера Тамара е пратена за жена в харема на султан Мурад I, като към този момент тя вече е била вдовица. Константин Деян обаче умира чак през 1395 г., което означава, че изобразеният зет на цар Иван Александър в Лондонското евангелие е най-вероятно друг Константин.

По бащина линия обаче Константин XI е далечен правнук на цар Асен – родоначалникът на най-славната българска царска династия по време на Второто царство. Бащата на Константин XI e византийският император Мануил II Палеолог, роден на 27 юни 1350 г. Мануил II е син на управлявалият близо 50 години Йоан V Палеолог (1341 – 1391), по времето на когото Източната римска империя изпада в най-големия си упадък, и Елена Кантакузина (1333 – 1396).

Прародители на Константин XI Палеолог (за да видите изображението в пълен размер, отворете нов подпрозорец).

Семейната история на Константин XI, която ще ни отведе до роднинството му с Асеневци преминава именно през Елена Кантакузина, която е дъщеря на императора Йоан VI Кантакузин и Ирина Асенина. Ирина пък е потомка на Адроник Асен и внучка на българския цар Иван Асен III и византийската принцеса Ирина Палеологина, дъщерята на император Михаил VIII Палеолог (основателят на последната римска династия). Цар Иван Асен III пък е първороден син на Мицо Асен (български цар от 1256/7 номинално до 1263 г.) и Мария Асенина, която е дъщеря на великия български цар Иван Асен II и Ирина Комнина и внучка на цар Асен I.

Оттук Българското царство се оказва не само културно и цивилизационно свързано с Римската империя, но и кръвно. Така България остава в историята не само като автентичен носител на култура и цивилизация сама по себе си, но и като пряк приемник на римската традиция – символ, към който всяка една западна държава се стреми с разликата, че ако западните народи разрушават Западната Римската империя и впоследствие се претапят от силата на културата й, то българската държава не унищожава Източната Римска империя, а заимства от нея, като съумява да запази своята самобитна култура.

Неслучайно и в мрачните години на робството укорът на Паисий към забравилите себе си и историята си българи свети толкова силно и до днес. И ако държавата на Константин XI не оцелява след вековната османска власт, то държавата на цар Асен възкръсва още един път.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Българската кръв на последния римски император
4.4 от общо 147 глас(а)
Димитър Милчев
Димитър Милчев е магистър по „Европейска интеграция и развитие“ от Института за европейски науки в Брюксел. Завършил е „Политология“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Той е възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, където се заражда страстта му към историята и мъртвите езици.

10 КОМЕНТАРА

  1. Каквито и глупости да пишат за нас АЗ СЕ ГОРДЕЯ, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРКА И ЧЕ ЖИВЕЯ В НАЙ-КРАСИВОТО МЕСТЕНЦЕ НА СВЕТЪТ. ЖИВЕЕМ В МНОГО ТРУДНИ ВРЕМЕНА,СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА, ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ПЕРИОДЪТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА Е С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОГРЕШНИ КОНЦЕПЦИИ,КОИТО ТРУДНО МОГАТ ДА СЕ РЕФОРМИРАТ“СВЕТЪТ Е РАЗДЕЛЕН НА БОГАТИ И БЕДНИ И ЗА ДА ИМА БОГАТИ ТРЯБВА ДА ИМА И БЕДНИ“ГОСПОД ДА НИ ПАЗИ!

  2. Доста спорно е твърдението, че царете ни се били стремели да получат признание на титлата и владенията си от ромеите. Царете ни са се смятали равни на ромейските. Титлата „кесар“ я получава още цар Тервел, а „василевс“ – цар Симеон.

  3. it is a fact that not only the Bulgarian kings but well before them even the German kings of the Holy Roman Empire shoutout recognition by the Byzantine emperors.

    By the way, the Byzantium was also resurrected by the Ottorman yoke and it is called Greece today while its citizens they still call themselves today both Hellenws and Romans.

  4. Добре написана статия. Патосът и изложението са на ниво. Така трябва да се пише.
    Разбира се, има доста изнесено напоследък, и то от германски изследователи, които твърдят, че roman в имената на градовете, считани за останки от Великата империя на запад изобщо не е свързано с името на италиянския град Рим. Счита се, че това е обозначаване на военен гарнизон в ключови градове на Запад, които включват romanum в името си. Но все пак това не е основната тема на тази статия. Само правя допълнение към увода на статията.
    А по темата бих добавил следното.
    Това, че последните владетели на Третото българско царство, че и тези от Второто, особено след цар Симеон Велики, имат династическо родство с Византийските владетелски фамилии е донесло за упадъка на българската държавност. Да, периоди на продължителен мир с Великия съсед може и да сме имали, но цената за това е била раздирана от интриги централна власт, окончателно изгубена с падането на последните наши укрепени градове по Дунав под властта на османците.

  5. Драго ми е да чета такива исторически факти. Не мога да коментирам, кое как е било, но съм убедена, че авторът почтено е написал всичко. Няма как да нямаме родствени жилки с византийските императори, защото за укрепване на мира, нашите царе често са давали дъщерите си за техни съпруги. Поне такава история учехме.

  6. Когато научих този факт ме обзе патриотична гордост. Изчетох всичко що открих в интернет за Константин IX. Предприех пътуване до Истамбул, намерих църквата в която е погребан. За жалост беше затворена. Преклоних се и се помолих отвън. Сега проучвам работното време на църквата и се готвя отново да я посетя. За мен това е велик герой, при падането на града е имал възможност да се спаси и избяга във Венеция но той се хвърля в боя и загива геройски. Слава !

  7. Един от най-тъжните моменти в историята на християнския свят, когато пада Константинопол. Падайки „вечния град“ обрича на десетки дори стотици години страдание на държавите в източна и централна европа. Непроверен факт, но все пак интересен е че унгарски инженер осигурява знанията за експлозиви и как османите да пробият стената, ако е истина наистина жалко защото унгарците също страдат от това. Да се върна на темата би било немислимо да мислим, че няма българска кръв във византия и обратното. За българската връзка при Константин XI нямам знания и съм приятно изненадан да науча, но като имам впредвид, че един от най-значимите ни владетели цар Калоян е бил 2 години заложник във Византия и е имал връзка с любимата куртизанка на Алексий III Ангел нещата придобиват смисъл. Сам по себе си този факт звучи нелепо, но е факт че извънбрачни деца са играли роля в европейската политика. Ще довърша коментара с това че тази куртизанка помага на Калоян да избяга от византия рискувайки и губейки своя живот.

  8. Българите и историята на на нашата държава са свързани с Източната Римска империя от самото й създаване. Типичен пример е цитираният в статията Константин Велики, който е бил тракиец. В първите три века от съществуването си т. нар. Византия се управлява от императори от местен (тракийски) произход, някои от които са говорели латински много зле, а гръцки – никак

Отговор