Първата част на това изследване ни запозна с историографските образи на Кoнстантин XI и Мехмед II, главните действащи лица във финалните етапи на мюсюлманското завоевание на Балканите. Наблюдавахме първите ходове на политиката на привидна немощ, с която османският султан целял да заблуди своите опоненти за своите истински стремежи.
В настоящето изследване ще продължим излагането на стратегическите ходове, чрез които султан...
Според византийски и западни извори през есента на 863 година, след неуспешен военен конфликт с Византийската империя, владетелят на България – Борис поема обещание пред ромейския василевс Михаил III, съгласно което трябва да приеме Христовото кръщение заедно с целия си народ. Изпълнението на това обещание променя облика на българската държава завинаги и обвързва съдбата ѝ с тази на християнска Европа....
Настоящият текст е първа част на изследване, обхващащо войната на Тервел срещу арабите и разглежда предисторията на победоносния за България конфликт.
В следващите редове може да прочетете втора част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
Историята, която ще разгледаме в следващите редове, e историята на един краткотраен, но епичен двубой. Изпълнен с предателство, интриги, заговори и смърт. Това е разказът за конфликта между трима мъже, трима бойни другари и трима императори – Лъв, Михаил и Тома, чиито съдби се оказват в ръцете на българина Омуртаг.
Периодът на първата четвърт на IX в. е преломен в...
Разгромът при Филипопол на практика отваря вратите на Тракийската низина пред латинците. Както отбелязва император Анри в писмото си до папа Инокентий III, латинците завзели земя, равняваща се на „петнадесет дни път“ - т.е. ок. 350 км на дължина, визирайки равнините от Траянови врата до Черно море.
Описанието на част от събитията, което ще прочетете в следващите редове, е с изцяло легендарен характер.
Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника", написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов.
Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол
В 1026-та...
Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
С победата при Траянови врата на 17 август 986 година пред Самуил се открива широко поле за действие. Силата, с която разполага, се оказва достатъчна, за да продължи възстановяването на българската държавност, а предпоставките за това в този исторически момент са повече от добри.
След като се оттегля от Сердика, на Василий II се налага да насочи своя поглед срещу...
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.