Със смъртта на Константин ХI Палеолог рухва държавата на римляните, но римското наследство продължава да живее и до днес. Фактът, че в последния римски император е текло не малко българска царска кръв не е за подминаване.
Падането на българската държава под византийска власт е съпътствано от условия и предпоставки, които предхождат управлението на Самуил с повече от век.
Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
През Средновековието религиозната принадлежност на дадена страна и нейният народ има изключително важно значение. Споделената религия означава приобщаване към определена цивилизация, представлява самия етикет цивилизация, улеснява търговията, играе ролята на важна предпоставка за уважаването и спазването на международните договори, изразява светогледа и принципите на една значителна маса от хора.
Това е времето на засилване на монотеистичните религии и в различни...
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
Текстът, който ще прочетете в следващите редове, е превод през френски език на „Хроника", написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18) и участието на българите в Арабо-византийската война. Преводът е допълнен с бележки под линия, дело на историка д-р Александър Стоянов.
Глава XVIII - За втората обсада на Константинопол
В 1026-та...
След неочакваната смърт на младия цар Георги II Тертер през 1323 г. управленеито поема влиятелния видински деспот – Михаил Шишман, който се оказва един от най-амбициозните владетели на Второто българско царство.
Вeрни на своите традиции, българите основали държава, наречена от историците “Волжка България”. Съдбата обаче не била благосклонна и към тази България.
Решителните действия на българите и ромеите през 718 г. довели до разгрома на армиите на Маслама и не позволили създаването на арабско предмостие към сърцето на Европа, което дало повод на хронистите да нарекат Тервел "спасител на Европа".
Православието е съхранявало и сплотявало българите през хиляди съдбоносни изпитания, затова и през епохата на Средновековието то е било най-важният компонент за могъществото на средновековната българска държава.
Едно изследване, представящо историческата истина зад образа на легендарния Крали Марко. Кой всъщност е Марко Мърнявчевич и как един мистериозно изчезнал надпис поставя въпросителни около живота и управлението му? Разберете в следващите редове!
Едно от най-забележителните достижения на средновековната техника е без съмнение барута. Появата на „черният прах“ всъщност няма нищо общо с военното дело.