През 1972-ра излиза книгата „Синеокият с късия меч“ – приключенски роман, разказващ за премеждията на болярина Батил – войвода на Средечката крепост . Авторът му Боян Болгар вероятно дори не е подозирал, че книгата ще пожъне успех и ще се превърне в любимо четиво на хиляди българи. Следват две продължения „Победите на Синеокия“ и „Звездата на бан Батил“. Поредицата...
Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той...
Стихотворението „До моето първо либе“ е публикувано на 10 юни 1871 година в първия брой на издавания от Христо Ботев вестник „Дума на българските емигранти“. В своята творба поетът противопоставя реалния живот на робство и мъки с илюзорния свят на любовта. Това противоречие е представено посредством песента на либето и песента на гората. Лирическият герой не желае да се вслушва в...
Стихотворението „Тиха победа" е публикувано за първи път в списание „Отечество" през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице...
В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа...
Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...
Неведнъж сме ви разказвали за бойните подвизи на Девета Плевенска пехотна дивизия и нейния командир ген. Владимир Вазов. Днес ще ви представим една по-различна случка, предадена ни в автобиографичните бележки на самия генерал. Тя се разиграва след Първата световна война, когато в страната настъпват политически промени и остри междуособици, а довчерашните герои от фронта са отритнати от новата земеделска...
След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специално внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.Стихотворението „Юноша” представлява монолог, започващ с най–болезненият въпрос за човешкото съществуване: „Аз не зная...
„Самотен гроб в самотен кът" е последната лирическа миниатюра от стихосбирката „Сън за щастие", публикувана през 1906 година. Гробът е осмислен като краят на човешкия път, като последен и вечен покой. Именно затова позиционирането на творбата е осмислено като смислов завършек на идейно-естетическите внушения на стихосбирката. Творбата интерпретира вечния философски проблем за човешкото съществуване в живота и в смъртта, чрез...
„Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката „Сън за щастие", издадена през 1906 година. Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна, но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга. Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този...
Министерството на културата на Република Македония заяви, че категорично ще защити мраморната плоча, принадлежаща на стария храм „Рождество на Пресвета Богородица” в Скопие. Това заявление бе направено от говорителя на министерството на културата Петрит Сарачини пред БГНЕС.
Поводът е намерена плоча с български надпис, която принадлежи на църквата, но в момента се намира на изоставено място в града и е...
В следващите редове може да прочетете част от урока по българска история, озаглавен „Българитѣ подъ турска власть“, a по-долу да намерите и адрес за поръчка на изданието.