Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Cis moll“ е една от философските поеми на Пенчо Славейков, публикувана за пръв път в списание „Мисъл“, тя впоследствие намира мястото си в стихосбирката „Епически песни“, издадена през 1907 година. Епиграфът се превежда като „Съдбата чука на вратата“, мотивът по който е направена Пета симфония на Бетовен. Заглавието означава До диес  минор и представлява тоналността на симфонията. Главният мотив на творбата е тезата, че изкуството е духовна опора на твореца, което му помага да се справя със страданието. Главният герой – Бетовен е разкрит в един критичен за него момент, когато оглушава и губи възможност да продължи своето творчество като композитор. Конфликтът в творбата се основава на противоречието между болното дяло и здравия дух – противоречие, което откриваме и в живота на самия Славейков. Преодоляването на тази пречка е представена в три части. Първата представя сломения от болестта човек, загубил себе си, отрекъл се от изкуството. Втората обхваща мига на прозрението – Бетовен осъзнава, че творчеството му не само го дефинира като човек, но и осигурява неговото безсмъртие, т.е. надмогването на личното в името на нещо по-възвишено. Третата разкрива надеждата, отрицанието на физическото, извисяването над битовото. Болестта е осмислена като необходимо препятствие, като цена, която трябва да се заплати по пътя към изкуството и безсмъртието. Прозрението го успокоява и му донася душевен мир. Тази борба със себе си е израз на Славейковото убеждение, че творчеството изисква несломима воля.

 

Cis moll

 

So pocht das Schicksal an die Pforte.
Beethoven

 

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Отмахна той завесите и тихо

застана пред отворений прозорец.

Таинствена и чудна лятна нощ

полухваше с дихание си морно

и лееха над сънний мир приветно

сияние рой трепетни звездици;

невнятен говор водеха със тях

в градината събудените ветки.

Нощта бе ясна, но злокобен мрак

се сбираше Бетховену в душата –

и той кръз него нищо не съзре.

И тихо пак отдръпна се назад,

през стаята премина и замислен

той седна пред отворений роял…

Разсипаха се звуци бурен вихър

и трепнаха прекъснати. Ръце

отпусна той и смъртно бледен лик

безпомощно обори на гърди.

И в мрачния му ум злокобни мисли

се зароиха, сепнати за миг,

тъй както искри изпод пепелта

на току-що разровена жарава:

– За мене всичко свършено е вече!

Слепецът няма слънцето да види.

Във безпросветна нощ залутан, само

живее той – да чувства адский ужас

на туй, що е загубил безвъзвратно.

Слепец! За мен залязоха навеки

на слънцето лучите – с звуковете

на музиката… А едни, едни

те даваха живот на моя дух

и светлина на гордите ми чувства.

Аз доживях самичък да се видя

мъртвец приживе, Другите живеят

с живота на творенията мои –

и само ази зарад тях съм глух.

И призракът на мойта чест жестока

ме неотстъпно навсъде преследва

със своя злобен и ужасен смях:

„Творецът на хармонията – глух!“

Душа жаднее за покой – покой

във гроба – на чиито двери няма

съдбата ни да хлопа, ни зове!

Витаеше веч сянката на смърт

над него и облъхна го със мраз.

Но геният, хранител на душата,

отблъсна властно удара… Бетховен

чело подье и през прозореца стрелна

навъсен поглед в звездни небеса.

– Покоят е тъй близо!… За такъв ли

покой жадней сърцето? Избавленье!

В смъртта покой?! Дали не малодушье

за него с своя милкав глас ми шепне?…

Де гордото съзнание – че грей

величие в човешката неволя?!

Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;

но в слепота от хилядите зрящи

дничък само той е виждал ясно…

Не из очите погледът излиза,

а на душата из Света Светих.

И аз оттамо счувам дивен ек!

То стон ли е на хаоса душевен?

Свещен ли плач на бедното сърце?

Или е трепет то на ощ незнайни,

но горди мисли, зародени в мрака,

що божий пръст на нов насочва път?…

Не! Не! Живее всемогъщий дух –

а с него аз в изкуството живея…

И загубата на единий слух

нелесно тъй убива идеалът,

когато него Висший Слух поддържа!

Аз чувствам чрез него буйний пулс

на общия живот на естеството –

не той ли бие в моето сърце?

То не от туй ли страда тъй жестоко?

В страданьето е негова живот!

И само в него ази ще намеря

за нови чувства нови звукове –

изкуството чрез тях да обновя…

Таз висота достигна, възродена

в велика скръб, великата душа.

В полета горд на възбленуван блян

унесен, той сафърленото свое

творение отново залови –

и се забрави, и забрави всичко…

В хармония и дивна, и надвластна

се сбориха и сляха звукове,

метежен рой подир метежен рой,

като пожарни пламъци. От тях

на беззаветност знойний дъх повея…

А смъртните окови, що душата

тъй гордо бе зафърлила, звънтяха

болезнено, като отьек на буря,

и нейде си замираха далеч…

В нестройний строй на тоя химън горд

диханието на покой възвишен

трепереше – покой на дух възмогнат.

И в своята забрава той не спази

как влезе тихо в стаята един

от младите му ученици; сепнат

от звуковете бурни на рояла,

зад него той застана… И ужасни

в главата му се мисли зароиха:

„Рикание на гладен лъв в пустиня

в тез звукове ехти. Отде те идат?

Това не е ли изблик на безумье?

Или той с свойта глухота изгуби

и паметта за формата и строя?

Безумецът, дали не възмечтава

да заглуши светът – и нов закон

да тури за хармонията той?!“

А между туй, съзнанието тайно

мълвече на Бетховена в душата:

„Ти на съдбата няма що да робщеш.

Ти имаш свой особен дял… Ти сне

от небесата пламък Прометеев

да го запалиш в хорските сърца

и възгорени, да ги възвисиш.

И в тях сърца, един през векове,

ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.“

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Пенчо Славейков — „Cis moll“
4.5 от общо 11 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор