Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Иван Вазов
Иван Вазов

В  елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа и да се откажат от благата си. „Гоени” от народа, „велможите” трудно ще усетят срам и угризение и едва ли биха помогнали на мизерстващия народ, оскотял и духовно деградирал от сиромашията. Тежките рими, завършващи на – ще (гноище, жилище, огнище), метафоричната образност („бедност вековна”), струпването на съществителни, разкриват несъмнено потресаващата мизерия, в която тъне народът, както и песимизмът на  Вазов, страдащ за „малкия човек”.

 

Елате ни вижте!

 

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,

по кръчми, по хижи – ума ми размътя.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Отбивам се в селското бедно жилище:

картина плачевна душа ми покъртя!

    „Елате ни вижте“

 

Под – гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,

тъмничен въздух; в полумрак потопени

човеци и дрипи… На също гноише

лежи скот и стопан, духовно сближени.

    „Елате ни вижте“

 

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,

набърчени булки, деца застарели;

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

    „Елате ни вижте“

 

Тегло, запустенье!… Дълбока неволя

живота от радост, от всичко оголя!

Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.

И болести, смърт тук боравят на воля…

    „Елате ни вижте“

 

И вечно труд тежък и пот непрестанни –

и пак оскудия и дни окаянни.

Зло входа за смях и за песни заприщи!

Тук бедност вековна е гост постоянни.

    „Елате ни вижте“

 

И чупи се воля и дух под хомота

на нужди, в дълбока нощ гасне живота:

ни луч от съзнанье под покрива нищи!

Човекът словесни паднал е до скота.

    „Елате ни вижте“

 

„Елате ни вижте!“ – той моли и стене, –

вий, мъдри велможи, от нази гоени…

На миг напуснете там вашто тържище

на шум и на фрази, богато платени –

    „Елате ни вижте“

 

Вий, дето в покой и в палати стоите,

към нас приближете – вий, славни, вий, сити!

Зърнете през нашто изгнило плетище

и може би вам ще настръхнат космите!

    „Елате ни вижте“

 

Тогаз за народа се бихте смислили

и срам, угризение бихте сетили.

И вашето сърце със болка заби ще.

О, доста на думи сте нази любили –

    „Елате ни вижте!“

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Иван Вазов — „Елате ни вижте!“
4.6 от общо 26 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор