Димчо Дебелянов — „Тиха победа“

1
4002

Стихотворението „Тиха победа“ е публикувано за първи път в сп. Отечество, през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове, или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице срещу войната и смъртта и затова на преден план изпъкват размислите за тях. В съзнанието му се извършва подготовка за тежките изпитания. Той постига някакво просветление, което стапя всякакъв гнет и тъмен смут и пред духовния му поглед изгрява една мечтана “тиха победа” – победа над мъчителното раздвоение, над индивидуализма и страха от смъртта. Героят е достигнал до състояние, при което е премахнал болезнените противоречия, победил е себе си.

 

Тиха победа

 

Денят за труд е отреден, 
за сласт и мирен сън – нощта, 
а що е нощ и що е ден 
за нас изгнани из света?

Сурова вярност на дълга 
смени живота пъстролик 
и сля се радост и тъга, 
сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила 
на буреносна, мощна бран 
и върху хиледи чела 
чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи 
топлик жадуващия кълн, 
нито ще трепне пред беди 
обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря 
и аз обикнах тоя път, 
по който земните недра 
тъй властно мамят и зовят.

– Ти наш си, наш си, твоят дял 
е дълг на хрупкавия злак – 
в земята – майка упознал, 
при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя 
в долини слънчеви плете 
и в кротък унес чака тя 
да дойде нейното дете.

– Дойди, но с подвиг увенчай 
ти свойта бренна суета 
и нека бъде твоя край 
една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен, 
аз гледам звездния покров 
и тихом се струи над мен 
и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир 
и в нея странникът недраг 
след много бури най-подир 
намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч 
посрещат брата и сина, 
а нейде гордо и далеч 
плющят победни знамена!…

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димчо Дебелянов — „Тиха победа“
4.7 от общо 22 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Аз накратко… Не искам да изпадам в подробности… Според мен лирическият герой не побеждава сам себе си… По-скоро побеждава страха си и посреща съдбата си достойно, задоволен от мисълта за последствията от героичния подвиг…
    П.С. Ако през целия си живот знаеш, че смъртта ти ще е по предназначение, значи си БЪЛГАРИН!

Отговор