Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Стихотворението „Тиха победа“ е публикувано за първи път в списание „Отечество“, през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице срещу войната и смъртта и затова на преден план изпъкват размислите за тях. В съзнанието му се извършва подготовка за тежките изпитания. Той постига някакво просветление, което стапя всякакъв гнет и тъмен смут и пред духовния му поглед изгрява една мечтана „тиха победа” – победа над мъчителното раздвоение, над индивидуализма и страха от смъртта. Героят е достигнал до състояние, при което е премахнал болезнените противоречия, победил е себе си.

 

Тиха победа

 

Денят за труд е отреден, 
за сласт и мирен сън – нощта, 
а що е нощ и що е ден 
за нас изгнани из света?

Сурова вярност на дълга 
смени живота пъстролик 
и сля се радост и тъга, 
сроди се малък и велик.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Вървим под тежките крила 
на буреносна, мощна бран 
и върху хиледи чела 
чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи 
топлик жадуващия кълн, 
нито ще трепне пред беди 
обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря 
и аз обикнах тоя път, 
по който земните недра 
тъй властно мамят и зовят.

– Ти наш си, наш си, твоят дял 
е дълг на хрупкавия злак – 
в земята – майка упознал, 
при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя 
в долини слънчеви плете 
и в кротък унес чака тя 
да дойде нейното дете.

– Дойди, но с подвиг увенчай 
ти свойта бренна суета 
и нека бъде твоя край 
една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен, 
аз гледам звездния покров 
и тихом се струи над мен 
и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир 
и в нея странникът недраг 
след много бури най-подир 
намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч 
посрещат брата и сина, 
а нейде гордо и далеч 
плющят победни знамена!…

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димчо Дебелянов — „Тиха победа“
4.6 от общо 23 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Аз накратко… Не искам да изпадам в подробности… Според мен лирическият герой не побеждава сам себе си… По-скоро побеждава страха си и посреща съдбата си достойно, задоволен от мисълта за последствията от героичния подвиг…
    П.С. Ако през целия си живот знаеш, че смъртта ти ще е по предназначение, значи си БЪЛГАРИН!

Отговор