Наскоро преиздадохме една ценна историческа находка – учебник по Отечествознание за четвърто отделение от 1941 г. Ценна, не просто защото с нея са били обучавани малките българчета преди 75 години, а защото изданието се появява в училищата през последните години на Царство България и то в разгара на Втората световна война, което неминуемо носи със себе си особеностите на епохата.

В следващите редове може да прочетете част от урока по българска история, a по-долу да намерите и препратка за поръчка на изданието.

Разпределение на земята. – Когато турците завладяли цяла България, по-голямата част от земята била обявена за султанска. Султанът раздавал от нея големи късове като подарък на военните и чиновниците си. Той раздавал земи и за издръжка на джамиите и болниците. Българското население останало с много малко земя. То работило в чифлиците като ратаи.

Господари и рая. – Населението в поробена България било разделено на господари и рая. Турците считалите себе си за господари, а българите – за рая или стадо. Наричали ги още гяури или неверници. Господарите гледали на раята като на същински роби и ги презирали.

Всеки българин, който бил над 18 години, бил длъжен да плаща на държавата данък на глава. Българите плащали и друг данък – десятък. Той съставял една десета част от прихода, който се получавал от ниви, ливади и други имоти. Раята била длъжна още да работи безплатно по казарми, мостове, пътища, джамии и др. Този данък се наричал ангария. Ала най-страшен бил кръвният данък – вземането на български деца за еничари.

Войнишки села. – Не всички българи плащали тези тежки данъци. Само една малка част била освободена от тях. В замяна на това, тези българи били задължени да гледат султанските коне, да косят султанските ливади и най-главно, да услужват на войската по време на война. Затова селата им се наричали войнишки. Селяните от тези села имали и други права. Те уреждали сами селските си работи. Позволено им било да се обличат с пъстри и красиви дрехи. Раята носела само тъмни дрехи. Никой турчин не можел да пренощува без разрешение във войнишко село. Войнишки села били: Жеравна, Котел, Сливен, Копривщица, Панагюрище и др. 

Положението на поробените българи не било добре. Но след дълго време то станало още по-лошо. Най-много се влошило, когато на турците тръгнало назад във войните.

Турски произволи. – Тогава никой не бил сигурен за живота и имота си. Всеки турчин можел да нападне българина, да го ограби и убие. За всичко това той не бил отговорен пред никого. Червките и манастирите били ограбвани и изгаряни. Данъците били увеличени десеторно. На българите било забранено да си правят хубави къщи. Те не можели да яздят кон пред турчина. Турците влизали в къщите им и ги карали да ги гощават с баници и други хубави ястия. На излизане те искали да им заплатят, задето са си хабили зъбите. Можели да яздят всекиго, когото срещнат на улицата. Задигали девойки и невести и ги измъчвали жестоко.

Роби. – Турците вършели и търговия с роби. Те залавяли жените, децата и мъжете, навързвали ги и със синджири, продавали ги като същински добитък. Робите били изпращани на работа в далечни страни.

*Българитѣ подъ турска власть е оригиналното заглавие на урока.

 


УЧЕБНИКЪТ ПО ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОРЪЧАН В ЕЛЕКТРОННИЯ НИ МАГАЗИН.

 

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Българитѣ подъ турска власть*
4.5 от общо 65 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор