Изчисленията на италианската държава е, че над 700 000 души ще видят произведението на изкуството
Представяме ви стихотворението на Пейо Яворов – “Заточеници”, поводът за което е заточението на 40 борци за свободата на Македония в Мала Азия.
„Неразделни“ е балада. Това е лиро-епическо стихотворение с фантастичен сюжет, който пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност и извиква у него особено (баладично) чувство. Oще при първия прочит на „Неразделни“ се усеща близостта ѝ с народната песен. Това е така, защото поетът се прекланя пред гения на безименния народен творец.
Пенчо Славейков публикува за първи път баладата през 1895 година...
Спокойствие и тишина лъха от тази нетрадиционна творба на Вазов- “Люлека ми замириса” . Основният мотив е тъгата по отминалия дух на младостта.
Копривщица е вековен стожер на българската историческа памет и е символ на архитектурното наследство от периода на Възраждането. Период, в който хората с възможности не са рушили, а са градили, период, в който заможните са давали за култура, а не са я отнемали.
„Помниш ли, помниш ли...” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година.
Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и...
По повод това стихотворение самият Вазов признава : „Може би България затуй ме обича, че и аз страстно я обичам!“. Всъщност възторгът от красотата на родна България е основен мотив в творбите на народния поет. Aвторът не просто ни разкрива как „при всеки поглед все нови, по-нови красоти“, не само описва в детайли природното богатство на нашата страна, сравнявайки...
В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа...
Поемата „Ралица" е част от стихосбирката „Епически песни", издадена през 1907 година. Творбата представя образа на „вечната българка", която вплита в себе си не само физически, а и нравствени добродетели. Заедно с хубостта се разлиства и мотива за сирачеството. Красотата на Ралица поражда тревога в околните, в тон с народното схващане, че много добро не е на добро. Завръзката...
Творбата „Песен на Раковски" е публикувана в стихосбирката „Нова песнопойка", която е издадена през 1878 година. В нея лирическият говорител е неразбран в своя устрем към свободата и моли своя брат за подкрепа в освободителното дело.
Песен на Раковски
Когато бях детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо,
един беше моят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!
Заробен...
„Сиротна песен” е изповед на нагласата, с която личността се сбогува със земното и се отваря към безкрая. В очакване на смъртта лирическият Аз споделя преценката си за изминалия път и разкрива домогванията на своя дух до хармонията на вечността. В равносметката на героя за земното му съществуване доминират усещанията за самота и страдание. Земният живот се осмисля като...
Четете откъс от предстоящата ни книга „Забравеното Средновековие“ на проф. Пламен Павлов, която ще излезе от печат в началото на идната седмица. Изданието вече е налично за предварителна поръчка с отстъпка и подарък в нашия електронен магазин.
Сред най-ярките личности, олицетворяващи както съпротивата срещу османското завоевание, така и средновековната българска държавност в нейния залез, изпъкват имената на Константин и Фружин....