В Деня на българската писменост и култура, решихме да ви запознаем с едно тематичното стихотворение на талантливия писател Никола Фурнаджиев- “Кирил и Методий”.
Стихотворението „Вяра" е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров - „Моторни песни", която е издадена през 1940 година. То е лирична декларация, интимна изповед, послание към бъдещите поколения.
„Вяра" е написано като програмно стихотворение специално за „Моторни песни" и не е печатано никъде преди и след това.
То е замислено така, че да придаде платформа и цялост на стихосбирката, да скрепи в едно двете...
Стихотворението „Йохан" е част от стихосбирката „Да бъде ден", издадена през 1922 година. Христо Смирненски отново ни въвежда в живота на борещите се и онеправданите. Поемата ни кара да се замислим за всички, които със собствени сили се стремят да изградят един по-добър и щастлив живот за себе си и за своите семейства. Това е и единствената негова творба ,в която...
В това стихотворение Дамянов противопоставя две истории - тази на лирическия говорител в реалността и илюзорната - на жестокия, безсърдечен разбойник.
Представяме ви едно великолепно стихотворение на Димчо Дебелянов, което винаги докосва дълбоко българите, които са далеч от родния си дом
„Помниш ли, помниш ли...” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година.
Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и...
Освен в НВИМ, празникът на авиацията на 16 октомври, ще бъде честван и в значимата за българската авиация авиобаза Враждебна.
Валери Петров е един от най-талантливите български поети, получил и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда.
През 2017 година фондация "Българска памет" отбелязва 10 години от своето създаване
На 16 септември 2017 г. София осъмна със странна гледка. Фигурите на бронирани войни, благородници, монаси и занаятчии, бродеха из парка на Военна академия...
Едно есе с автор Калояна Янкова, студент в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер.