До ден днешен принадлежността на българския род Дуло и владетелите Кубрат, Аспарух, и Тервел, към християнството, е в основата на различни хипотези и предположения.
Едно изследване, представящо историческата истина зад образа на легендарния Крали Марко. Кой всъщност е Марко Мърнявчевич и как един мистериозно изчезнал надпис поставя въпросителни около живота и управлението му? Разберете в следващите редове!
Разгромът при Филипопол на практика отваря вратите на Тракийската низина пред латинците. Както отбелязва император Анри в писмото си до папа Инокентий III, латинците завзели земя, равняваща се на „петнадесет дни път“ - т.е. ок. 350 км на дължина, визирайки равнините от Траянови врата до Черно море.
През 1018 година столицата на българската държава – град Охрид е превзетa от Византия. Това събитие се приема от историографията като повратен момент, който довежда до попадането на България под византийска власт.
В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да...
През ΙΧ първата половина на X в. българската държава се издига като една от могъщите европейски сили, претендент за хегемония в Източна и Югоизточна Европа и способна да отстоява интересите си пред Византийската и Франкската империи. Тези външнополитически успехи се дължат до голяма степен на вътрешната хармония и разбирателство, които царят сред населението, включващо основно прабългари и славяни. Процесът...
Едно от най-забележителните достижения на средновековната техника е без съмнение барута. Появата на „черният прах“ всъщност няма нищо общо с военното дело.
То е намерено в самия край на XVIII в. на територията на днешния град Сънниколау Маре (Великия св. Никола) в Румъния.
След неочакваната смърт на младия цар Георги II Тертер през 1323 г. управленеито поема влиятелния видински деспот – Михаил Шишман, който се оказва един от най-амбициозните владетели на Второто българско царство.
В третата част от нашето изследване, проследяващо края на една епоха за Балканите, ще обърнем внимание на окончателното установяване на Османския султанат, вече като империя, върху руините на балканските цивилизации и ще установим какви са били политическите и културни последици от това за Европа и Балканите в частност.
Прочети тук първа и втора част.
Противоречията в османския лагер по отношение на...
Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
Благодарение на неуморния труд на книжовници, художници, занаятчии, строители и на огромната подкрепа, която оказвали княз Борис I и цар Симеон, България изживяла своя „Златен век“ на българската култура.