Но и българите […] се отказаха от отеческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се присадиха към християнската вяра” – пише цариградският патриарх Фотий (IX в.). Съдбоносното дело на княз Борис I – Михаил, довежда до официализирането и налагането на християнството като религията на unius et summi Dei (единственият и върховен Бог) в средновековната българска държава. Това е процес, който води след себе си промени от религиозен и културен характер, изменящи из основи същността, значението и мястото на България в историята на средновековна Европа. Което, както основателно заключава проф. д-р Г. Бакалов, „[…] предпоставя формирането на Pax Orthodoxa (Православния свят)”.

До ден днешен принадлежността на българския род Дуло и владетелите Кубрат, Аспарух, и Тервел, към християнството, е в основата на различни хипотези и предположения. Те намират място както в учебниците по история, така и в най-различни научни, и научно-популярни издания. От друга страна обаче, проблемът с разпространението на Христовото учение сред обикновените българи в периода на ранното Средновековие не се подлага на дискусия. Съвременната историческа наука приемa, че наличието на християни сред въпросните в периода преди VIII–IX в. е малко вероятно и дори невъзможно. Но дали това е така?

Впечатление правят редица исторически извори, които хвърлят светлина върху въпроса, свързан с разпространението на християнството в тъй наречения Barbaricum, граничещ с държавата на римляните. Сведенията датират от епохата на хунските завоевания и последвалата варваска хегемония в късноантичния свят. Според проф. Рашо Рашев: „Началото на своята държава прабългарите свързвали с хуните. Те се смятали за техен законен политически приемник” – заключавайки, че – „Това съзнание е ясно изразено в Именника на българските ханове”. Известни са ни няколко на брой сведения, които дават информация за съществуването на християнски анклави именно сред различните хунски общности, обитаващи пограничните райони на Романия.

Късноатичният теолог Йероним Стридонски (347–420 г.), свидетелства, че: „Хуните учат псалтира и греят скитския студ с топлината на вярата”. Причудливата картина, която описва, е на пръв поглед невероятна, особено ако имаме предвид отрицателния и демонизиран образ, който имат хуните. За същите хуни обаче, пише и Созомен (400–450 г.), който ги локализира край град Томи в Скития. Те били толкова увлечени от учението на местния епископ Теотим, че „не ги било свян да го наричат „бог римски” заради многото му добродетели”. Според Йероним, въпросните се оказали сериозен противник на Империята, защото изповядвали Христовата вяра. А в началото на V в. те станали обект и на вниманието на самата Константинополска църква оглавявана по това време от Йоан Златоуст (347–407 г.).

Според Павел Орозий (385–418 г.), църквите на Изток и Запад се преизпълнили с хуни и всякакви разнородни варвари, като за пребиваването им на ромейската земя, сред останлите християни, трябвало да се благодари на Бог. Съществуват категорични доказателства, че някои от кралете на свебите и бургундите (част от варварите, за които пише Орозий, б.а.) са християнизирани през V век. Следователно, можем да допуснем, че Орозий не случайно поставя и хуните редом с останалите християнизирани варвари. Не е трудно да се направи и пряка връзка между въпросните хуни християни и хуните, които се сражават с император Теодосий I (347–395 г.) във войната срещу западния август Максим (383–388 г.) през 388 година. Същият гарантира тържествуването на Христовата религия посредством редица закони и разпоредби, но и неведнъж залага на силата на хунската конница в своите походи. Затова не бива да ни учудва фактът, че и първите мисионерски посолства до хуните датират от към края на Теодосиевото управление и последните години на IV век.

Хунаската империя при Атила
Хунаската империя при Атила

Реалността и ходът на събитията обаче, не дават основание за допускане на съществуването на систематична политика на християнизиране нито на хуните, нито на които и да е варварски общности oт тази епоха. Не е учудващо, че макар и наличието на християни сред хуните да е безспорно засвидетелствано от късноантичните хронисти, то болшинството автори и изследователи да определят хунското множество като езическо.

„Женскитѣ изкуства за щастливо съпружество“ е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. Автентичното издание е налично за предварителна поръчка с 15% отстъпка

ПОРЪЧАЙ ТУК

Със смъртта на Атила и разпадането на хунския военно-племенен съюз, част от българите, водени от Атиловия син – Ернах се установяват в Скития и влизат в съюзни отношения с Римската империя. Към края на V и началото на VI в., Романия е разтърсена от поредната религиозна криза, заплашваща устоите и единството на самата Църква. Криза, която по стечение на обстоятелствата, прераства в открита гражданска война. Първостепенна роля в този сблъсък между православието и източното монофизитство – поддържано от император Анастасий I (ок. 491–518 г.), изиграват част от Ернаховите българи.

Начело на съюзните български войски застава самообявилият се по-късно за император и защитник на православието – comes Виталиан (?–520 г.), който, както свидетелства Йоан Малала (491–578 г.), достигнал стените на Константинопол с „[…] множество хуни и българи”, сред които, отсъжда румсънския историк Дан Руско, „[…]християните сигурно са били рядкост”. И в действителност – що се касае до българите федерати, които се намирали под командването на Виталиан, то ние не разполагаме с конкретна информация относно тяхната религиозна принадлежност. Но, въпреки че изворите, които дават информация за религията на българите до IX век, сами по себе си, не са достатъчни за изграждането на една издържана хипотеза, все пак разполагаме с едно сведение… То ни е оставено от египетския мисионер и пътешественик – Козма Индикоплевст, живял в годините на управлението на император Юстиниан I. В своята „Топография”, Козма отбелязва че: „[…] между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците […] има люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие и изповядват възкресението на мъртвите”. Този пасаж създава впечатлението за един тотален триумф на Християнството от Индия до Европа, което разбира се е и целта на автора. Това предполага, че и нарочването на някои от народите, посочени в „Топографията” за християнски, е възможна авторова волност, плод на опита му да възвеличае въпросната религия. В съчинението му българите са посочени като един от народите, които изповядват Христовата вяра, като те неслучайно са ситуирани до херулите – настанени през 512 г. в Дакия като федерати, които „[…] по-късно при Юстиниан I са приели християнството. Така стои навярно въпросът и с българите християни” – коментира сведението проф. Веселин Бешевлиев. От описанието на Козма можем да заключим, че българите, „[…] които живеели на византийска територия като федерати и станали като херулите християни” – уточнява проф. Бешевлиев – населявали земи източно от Илирик и северно от Елада.    

Илюстрация на аварски и български конник от издание на "Оспрей"
Илюстрация на аварски и български конник от издание на „Оспрей“

Широка популярност в последно време доби и една преписка към средновековния български превод на Манасиевата „Хроника”: „При Анастасий цар българите започнаха да поемат тази земя. Като преминаха от Бдин, и най-напред започнаха да превземат долната земя Охридска и след това цялата тази земя. От изхода на българите до сега има 870 години”. От нея научаваме за още едно българско заселване южно от р. Дунав, започнало към края на V или в самото начало на VІ век. Тези българи се настаняват не по Дунав, а в териториите на днешна Македония. Близо половин столетие по-късно, император Юстиниан І учредява архиепископията Прима Юстиниана, под чиято юрисдикция поставя земите на „[…] Вътрешна Дакия, също и Първа Мизия, и Дардания и провинция Превалитания, и Втора Македония, и част от Втора Панония”.

Антиохийският патриарх Теодор Валсамон (XII в.) пише, че архиепископът на България е „[….] почетен от император Юстиниан” – като добавя, че той е и –  „[…] архиепископът на Прима Юстиниана, отечеството на император Юстиниан. И България (архиепископията, б.а.) заради туй се нарича Юстиниана, че император Юстиниан е подчинил тази страна на царството на ромеите”. Възможно ли е император Юстиниан I да създава своята архиепископия с цел приобщаване и на тези българи, населяващи западните части на Балканите?

Подобна хипотеза не е лишена от смисъл. Още повече, че след като организира убийството на българския командир и вдъхновител на бунта от 512 г. Виталиан, Юстиниан I предприема редица мерки, целящи да обуздаят българите, обитаващи Балканите. В 529 г. той назначава за главнокомандващ войските на Илирик Мундо – опитен пълководец и доскорошен подчинен на остготския крал Теодорих. С пристигането си в Илирик, Мундо среща яростната съпротива на илирийските българите. В разгорелия се впоследствие конфликт те биват победени, а част от тях разселени далеч от Балканите в Армения на римо-персийската граница и зачислени към римската войска. Отделни български отряди „[…] служили често като наемници във византийските походи в Африка и особено в Италия против готите” – пише проф. Веселин Бешевлиев – „И наистина Прокопий споменава на много места в съчинението си за готските войни, за българи […] като ги нарича по обичая си хуни вм. българи.

Каква е съдбата на тези християнизирани българи, създали свой дом на Балканите в периода между V и VI век? Дочакват ли те, Аспаруховите оногундури и котраги, и каква е ролята им в генезиса на средновековните българи? Ако отговорът е положителен, то едно е сигурно – разпространението на християнството сред част от късноантичните българи, колкото и ограничено да е било то, не е било без значение по-късно за неговото възприемане като офциалната дръжавна религия в средновековна България. Проф. Станчо Ваклинов предлага един възможен развой на събитията: „Чувството за сигурност у Аспаруховите прабългари откъм юг се засилвало от обстоятелството, че в пределите на империята зад Дунава и Мала Скития живеели заселени от 200 години значителни групи хуни, оглавявани от наследниците на Атиловия син Ирник. А родът на Аспарух и родът на Ирник бил все този древен […] род Дуло”.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Християнството и късноантичните българи
4.6 от общо 67 глас(а)
Иван Стоянов
Иван Стоянов е на 30 години, преподавател по история и география в столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон” и магистър “Българско средновековие: държава, общество, култура”. Основните му интереси са насочени към: периода на Късната Античност, Великото преселение на народите, Ранно Средновековие и езическа България. Автор е на различни публикации разглеждащи един или друг аспект на въпросните.

7 КОМЕНТАРА

  1. Иван Стоянов, както и всички историци, преди него цитират източници, които са малко преиначени или изцяло пренаписани в ущърб на Българската история. Хората като него би трябвало да потърсят все-още засекретената история в Рим- Ватикана, в Москва, във Виена, във Франция, която скоро трябва да бъде разсекретена! Всички те са ни крали документираната реалност на нашият език най-вече през периода 4-5 век – турско робство/Австро-Унгарската империя и Русия крадат папирусите от манастирите ни/ и след него/Русия и СССР най-вече/. Или да отидат в Армения. Авторът на статията Иван Стоянов споменава, че през 529г. там са преселени Българи. Като и от тази публикация се вижда как са ни разделили наричайки едни от Гети-Готи, други Скити,Хиркани, Херули и т.н..Но тази територия винаги, през 7500- ната история на Българите е била тяхна територия! Арменските манастири пазят история, писана на папируси и кожи с букви от нашата първа Българска азбука, със символите-букви от Розетата от Плиска! Тази история е непреиначена и ни трябва на нас-Българите, за да се гордеем с нея! Ние сме Християни от 1 век, директно от Апостолите на Христос, докато Гърците са от 4 век и ни отлъчват от Християнството като еретици, събарят нашите църкви изгарят преведените през 1 век на Български език послания на Христос! И след това, през 9 век ни създават нова Азбука и пренаписват Българската история с първи Български цар-Аспарух! А баща му-Кубрат, наследник на трона на ВЕЛИКА СТАРА БЪЛГАРИЯ, къде е тази Българска История?! Не, не, НИЕ-БЪЛГАРИТЕ си искаме от света тази наша липсваща през вековете Българска История!

    • Искрено нямам представа откъде имате информация за въпросната 7500-годишна история на българите. То е ясно, че е имало хора по това време, от които сме произлезли. Най-малкото имаме обработвано злато и поне 3-4 града (Варна, Пловдив, София, Провадия и сигурно много други), които датират от това време, но аз лично не съм виждал убедителни извори, които да потвърждават, че българите са се чувствали като част от едно цяло преди появата на християнството в 1. век. Моето впечатление е, че то, още от първите години на съществуването си, до голяма степен може да се счита за обединител на българския народ.

      Възможно е и да сте прав и не бих се учудил, ако действително е имало такива, че подобни документи или са били унищожени (като при „случайния“ пожар в библиотеката на Хилендарския манастир, когато минава в сръбски ръце), или са прибрани „на сигурно“ в музеите на т.нар. Велики сили. За жалост, поне засега не разполагаме с убедителни данни за нищо подобно и сме принудени да си правим изводите въз основа на достигналите нам данни.

      Във всеки случай аз съм човек, който твърдо вярва в справедливостта, и в този ред на мисли съм убеден, че ако сте прав, то рано или късно лъжите ще излязат наяве и идните поколения ще имат щастието да познават по-добре миналото на нашия народ – както и ние го познаваме значително по-добре от преди 2-3-4 века.

  2. Браво, трябваше вече да се знае от широката публика за българите преди Аспарух. Вече имам надежда, че това ще стане и, че ще имаме качествени, добри историци, които адекватно ще представят своя анализ и коментар макар, че за късноантичните българи имаме малко сведения.

  3. На няколко места в статията като че ли има поставяне на знак за равенство между хуни и българи. В този ред на мисли ми е интересно да разбера кога и от кой е създадена Волжка България, какво се случва след разпада й, до колко българският народ е близък с този на хуните и кои всъщност са хуните… Интересно ми е защо в днес в България никъде не се дискутира свободно за всички народи, които се наричат българи и населяват бившите Руски републики. Даже някъде четох, че български хан воювал с китайците някоя година преди христа, когато имало и слънчево затъмнение… Ще ми е интересно да прочета и вашата гледна точка по тези въпроси.
    Редовно чета ваши материали, страхотни сте! Продължавайте в същия дух!

    • Волжска България никога не е била създавана, защото за такава държава не съществуват никакви сведения
      Съществувал е град с име Булгар. За населението на този град хронистите използват различни етноними като сакалиби и кипчаци, но никога българи.

      Това че днес има мераци на различни малцинства в да се наричат българи е резултат на руската пропаганда че българите са татари и на комплексите на тези малцинства, на които им се иска да се присламчат към една по-европейска история
      Не съществуват нито исторически, нито генетични данни които да показват някакво родство с татари, чуваши, балкарци и тям подобни

  4. Една българко, научете се да използвате правилно българския език!
    КОЙ е създал? От КОГО е създадена?
    Все още има падежни форми и залози в този език. Ако искате да бъдем патриоти, нека поне да говорим издържан български език, да се научим да гледаме напред и да работим с мисъл за бъдещите поколения, вместо да се прехласвам по някакви хипотези за миналото!
    Колкото и славна и древна да е историята на Египет, Вавилон и Асирия, хората там живеят по-лесно и нещастно от тези в Канада. Разковничето на народната гордост не е в отминалото величие, а в предстоящото такова!

  5. Още в първото изречение се съдържа отговора на много въпроси в които се е уплел автора. „И ОТХВЪРЛИХА ЕЛИНСКОТО СУЕВЕРИЕ“ този пасаж се среща и у други източници и пряко говори за автохтонноста на бългрите (напоследък доказана и от ДНК) .Гвори също и за голямата кражба на история от страна на гърците пред кито съвременните македонци са просто дребни джебчии.

Отговор