Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
След смъртта на „архонта на многото българи“ Пресиан през 852 година, на трона на плисковските владетели се възкачва Борис – държавник, чието управление българската история щяла да помни и след столетия. Той поема властта във време, в което България се намира на кръстопът между католическия запад и православния изток.До средата на IX в. българската държава все още се придържа...
Решителните действия на българите и ромеите през 718 г. довели до разгрома на армиите на Маслама и не позволили създаването на арабско предмостие към сърцето на Европа, което дало повод на хронистите да нарекат Тервел "спасител на Европа".
Сред живописните възвишения на Рила, редом до църковните храмове, жилищни комплекси и костници на Рилския манастир, своята снага издига и една сурова на вид сграда от масивни ломени камъни, наречена Хрельовата кула. Нейните дебели зидове не изглеждат никак на място в този храм, посветен на Бога и по-скоро оставят усещането за средновековно укрепление. А всъщност става въпрос именно за...
В следващите редове може да прочетете първа част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
Православието е съхранявало и сплотявало българите през хиляди съдбоносни изпитания, затова и през епохата на Средновековието то е било най-важният компонент за могъществото на средновековната българска държава.
Описанието на част от събитията, което ще прочетете в следващите редове, е с изцяло легендарен характер.
Българо-генуезките войни приключват в края на XIV век с мирен договор, който е уникален извор за историята на България и по-конкретно на Добруджанското деспотство.
И досега, за съжаление, съкровището на Кубрат се пази в Ермитажа в Санкт Петербург, а не в България. Историята за неговото откриване звучи като приказка.
На 400 км южно от Рим се намира градчето Челе ди Булгерия. По какъв начин то е обвързано с българите научете в следващите редове.