Битката при Върбишкия проход — една от най-големите български победи над Византия

9
4615

Битката при Върбишкия проход остава в историята като един от най- значимите моменти в средновековната българска история. Тя е израз на българското военно майсторство и намира сериозен отзвук сред съвременниците на събитието. То е описано от всички по-важни съвременни и по-късни хроники – „Анонимен Ватикански разказ“,  хроника на Теофан Изповедник и редица други.

хан-Крум
Хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор

Битката при Върбишкия проход се състои в началото на девети век по време на управлението на хан Крум. Неговото властване заема изключително място в българската история. Той не само успява да укрепи българската държава и да я направи важен политически фактор в Европа, но и поставя началото на прехода на създаване на българската народност чрез предприетите от него мерки във вътрешната политика. Още в първите години от управлението му възникнава благоприятна възможност за разширяване на пределите на българската държава в посока земите на Средния Дунав, а по този начин към българската държава се включват някои западни славянски племена  населяващи земите на запад от река Тимок – тимочани, браничевци и абодрити.

Укрепването на българската държава логично предизвиква тревога у Византия. До този момент от основаването си българската държава стои в очите на  империята  едва ли не като временен компромис, който ще бъде унищожен тогава, когато се стабилизират нещата на източната и граница, където Византия води  многовековни отбранителни сражения с арабските завоеватели. До този момент византийците предпочитат да решават проблемите си отвъд западните си си територии благодарение на своята дипломация, с което се цели или да се приобщят, или  да се отслабят нейните врагове, прилагайки римската максима „divide et impera ( разделяй и владей) . Създаването на силна българо-славянска държава обаче не е по вкуса на империята и  ето защо тогавашният византийският император Никифор I Геник през 807 година организира поход срещу България. Той обаче не поражда желаните последици – още по време на похода до императорът достига известие за готвен бунт срещу него и той се пирнуждава да се върне обратно в Константинопол.

Действията на Никифор не остават незабелязани и в отговор хан Крум предприема контраатака срещу Византия. На следващата

година българите извършват настъпление по поречието на река Струма и нанасят тежко поражение на византийската армия, събираща данъците по околността. По този начин в ръцете на българите попадат богати трофеи и ценности. През 809 година е превзет и Средец, който има изключително стратегическо значение за последващи походи и настъпления в Македония. Тези действия на хан Крум логично довеждат до нов отговор на Византия. През 811 година император Никифор съсредоточава цялата си военна мощ и нахлува в българските земи като успява да превземе Плиска, столицата на българската държава. Хан Крум умело преценява, че няма да успее да се справи с надвисналата опасност и взима решение да се оттегли заедно с по-голямата си част от войската си, подготвяйки се внимателно за решително сражение с врага. За целта си той въоръжава дори жените и военнопленниците.

Хан Крум с войската си преди поход - картина Д. Гюдженов
Хан Крум с войската си преди поход – картина Д. Гюдженов

По това време е разпространено схващането, че с падането на столицата следва и крахът и падението на държавата. Ето защо Никифор, уверен , че си е свършил работата, плячкосва всичко което могъл и опожарява града. Връщайки се обратно той се насочва към най-близкия старопланински проход – Върбишкия – най- прекият път за Тракия и столицата Константинопол. Тези действия обаче се следят внимателно от българския владетел. Вероятно от самонадеяност от успеха на похода,  византийският император се настанява да пренощува в началото на прохода без да разузнае околностите и без да изгради защитен лагер. Междувременно българите, успяват да изпреварят врага си и  да построят здраво укрепление в края на прохода. От запад и изток на прохода се намират Преславската и Драгоевската планина, а през теснината  протича тинеста река ( днешната голяма Камчия в горното си течение) . Всичко това създава идеални условия за засада, от които българската армия се възползва максимално. Своят съкрушителен удар българите нанасят през нощта на 25-ти срещу 26-ти юли 811 година. Византийската армия не е подготвена за такова нападение – войсковите и части са разположени далеч една от друга и по този нчаин не успяват да реагират на нападението. Това предизвика паника във византийския лагер и войниците се хвърлят в бягство. Тези от тях, които навлизат в тинестата река затъват в нея и са безмилостно посечени; тези пък които взимат решение  да не навлизат в реката се натъкват на укреплението. Така едни от тях загиват в опит да го преминат, други пък падат в изкопания отвъд стената дълбок ров, а трети стават жертва на избухналия пожар по дървената ограда. По този начин е унищожена огромна част от византийската армия. Убити и пленени са над петдесет военачалници- командирът на императорската гвардия  Петър, патрицият Теодосий Саливара – най-близкият на императора човек, командирът на източните войски – Роман и много друго стратези от по нисък ранг. Смъртта си намира дори самият император Никифор I Геник. Тежко ранен е и синът на императорът- Ставракий, който успява полужив да достигне до Константинопол, но скоро след това умира.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)
Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Сражението при Върбишкият проход неслучайно оставя значим белег в историята. В него за втори път (след гибелта на император Валент през 378 година от готите) византийски император пада убит на бойното поле, а войската му търпи пълно поражение. В очите на византийците това е катастрофа и това нанася сериозен удар върху техният авторитет. Така например десетилетия след битката византийският хронист Теофан Изповедник казва в своята хроника   „че цялата християнска красота загина“.  Същевременно това събитие пък дава предпоставки за издигането на българската държава в дълготраен политически фактор на Балканите.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Битката при Върбишкия проход — една от най-големите български победи над Византия
4.6 от общо 176 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

9 КОМЕНТАРА

    • По вероятно и логично е битката да се е състояла в Ришкия проход. Има мост на река Камчия, който стапите хора знаят като Крумов мост. Също така ива малък „водопад“, който се нарича Крумова бара.

  1. Смята се, че Никифор е бил убит от самия кан Крум в битката. Твърдението се основава и на факта, че бокалът, направен от черепа на императора, не е просто военен трофей, а и че предава силата от жертвата на нейния победител.

  2. Да, наистина значима победа. Но ми се струва, че щеше да бъде много по-разумно българи и византийци да се обединят срещу врага от изток, вместо да се избиват едни други. Днес Балканите и дори Европа можеха да се съвсем други, в позитивен смисъл. Но историята е такава, каквато е. Важното е да си вадим поуки.

  3. Българите знаят толкова малко истини за своя произход, поради невежеството на своите водачи, които влачат народа си като мърша – вече цели 139 години след Освобождението. За до бъда по-ясен: Ако в България, след Освобождението, българските езиковеди, историци, географи, краеведи и прочие бяха превели думите от чувашкия език с помощта на Чувашко-Руски речници на български език , то ние сега щахме да познаваме историята на България в детайлни подробности !!!Затова днес историците на България насаждат в главите на българите несъстоятелни теории за битката на българския владетел Крум с византийския император Никифор, като твърдят, че тя се била състояла в подстъпите на днешния Върбишки проход. Други наши съвременни изследователи пък виждам, че искат да намерят останки от тази битка край река Янтра – Боже, опази България от такива недодялани изследователи, които не са си направили труда да прочетат книгата на проф. Рашо Рашев:“ СТАРОБЪЛГАРСКИ УКРЕПЛЕНИЯ НА ДОЛНИЯ ДУНАВ – 7 – 11 ВЕК“. В тази книга много ясно е описано МЕРИДИОНАЛНОТО разположение на землените лагери, които българите са изградили по направлението Север – Юг, а това са Дръстър на река Дунав – Плиска – Ришки прохад – Карнобат – Еркесията, големият землен вал на България. Или това е голямата ОС – СЪРЦЕВИНА, около която са се водели всички големи битки между българи и византийци. На съвременните драскачи-обърквачи на българското минало заявявам: колеги изследователи, когато говорите за тази битка, защо не обяснявате на читателите си, защо Карел Шкорпил се е отказал от първоначалната си локализация на тази битка в днешния Котленски проход, след като открива в земления лагер Топрак кале /190 дка площ/, край Чалъкавак, днешното село Риш, останки от изпечена до тухлено червено пръст, чието изпичане без наличието на дървен материал, какъвто е имало, в изобилие, в дървената преграда на Крум, е невъзможно да се получи, ако е я нямало тази преграда. А сега сте тъагнали да търсите /гоните/ МИХАЛЯ в река Янтра! Няма да се учудя един ден, ако някой колега изследовател започне да твърди, че битката се е състояла /за по-логично/ в днешния Петрохански проход !!! Битката наистина е била ГРАНДИОЗНА, но за наша радост, на българите, тя е останала засекретена в топонимията /имената/ на днешния Ришки проход, които са достигнали до нас от турския период – с леки видоизменения, поради фонетичните особености на турския език. Ще започна от мястото на императорския стан, който и до дден днешен носи името КАРТАНЛЪКА, днес там се намират Цонкови бараки. Мястото на ОПЪЛЧЕНИЕТО НА ОМЪЖЕНИТЕ ЖЕНИ – българските амазонки – се нарича БАЙРЯМ ДЕРЕ – района на село Веселиново. Мястото на дървената преграда с изкопания зад нея ров /за няколко дни/ се нарича ТОПРАК КАЛЕ – в землището на село Риш. А огънят който се е разразил и в който много бързо са пропадали, изпадали, фалирали византийските войни с конете си се казва ЧАЛЪКАВАК. А тинестата река, в която са попадали византийците с конете си АК ЕРИ – това е в землището на село Бял бряг на река Голяма Камчия, Шуменско. Това са възловите точки, около които само за един ден войните на Крум са сразили една армия /според летописците/ , която е наброявала от 60 до 80 хиляди войни и е била предвождата лично от император Никифор I Геник. Локализацията на стратегическите точки отдалечени на разтояние по-голямо от 10 километра доказва автентичноста на двата най-достоверни писмени извора, каквито са Теофан Изповедник и Анонимния Ватикански разказ за тази битка. Където се казва, че стануващите византийски войски били отдалечени една от друга и когато българите нападнали изненадващо императорския стан другите – отдалачените от тях – не разбрали за случващото се веднага с императора. Рекичкта, около която са се водили тези сражения през турския период е носила името Пара суи – днешната Брестова, за което име жителите на Риш и Веселиново нямат спомен реката да е имала старо име и то да се е казвало Пара суи, и което е парадоксално. Защото името Пара суи през турския период е било записано от френския пътешесквеник Франсоа-Даниел Томасен, който е преминал през Чалъкавашкия проход преди повече от 200 години. Името ПЪРА СУЙ в езика на българите означава – СВРЕДЕЛА НА ИЗМАМАТА, СЪБЛАЗНЯВАНЕТО. Където Крум извършва най-голямата битка в българската история за всички времена разбивайки войските на Никифор на две части – всички войскови подразделения на византийците разположени северно от КАРТАНЛЪКА хукват да бягат на североизток и намират гибелта си в река Голяма Камчия, а войсковите подразделения намиращи се южно от КАРТАНЛЪКА хукват да бягат на юг, към гърлото на прохода и намират гибелта си в района на Байрям дере и земления лагер Топрак кале, на пътя между Риш и Веселиново с три входа-врати насочени на север /според Карел Шкорпил/, чието старобългарско име е ТУ ПЪРА КЕЛЕ и означава СЪЗДАВАМ, СЪТВОРЯВАМ СВРЕДЕЛА НА ЗАТВАРЯНЕТО, КЛЮЧАЛКАТА, РЕЗЕТО, МАНДАЛОТО. А самият начин на изгарянето – Чалъкавак /според АВРазказ изгарянето на византийските войници в огъня било много по-страшно от удавянето на ромеите в тинестата река/в нашия случай това е река Г. Камчия. В старобългарския език зад фонетичната мимикрия /прикритие, на името ЧАЛЪКАВАК се крият думите ЧАЛ ЛАККА ВЪТ, които означават – ЧАЛ – много бързо, за тази дума ние и до ден днешен казваме: Внимавай, че ще те ЧАЛНА със смисъл за много бълзо удряне; ЛАККА – изпадам, пропадам, фалирам и ВЪТ – огън. Или словосъчетаните думи Чал Лакка Вът означават – много бълзо пропадам, изпадам, фалирам в огъня. Тази неопровержима констатация, че тази битката, битката на Крум с Никифор е дала името си на селището и съответно на прохода, в землището на Чал лакка вът, където са били буквално изгорени, и то много бързо, византийските завоеватели-нашественици – Чал лакка вът идва, за да ни посочи и покаже, че тази битка никой няма право да я мести и придвижва произволно, там, където си пожелае, защото тя заслужава мястото си точно тук, където тя в действителност се е състояла. А това се е случило преди повече от 1200 години, а днес това място на битката се локализила благодарение на думите от ЧУВАШКИЯ ЕЗИК, на които говорят само ЧУВАШИТЕ, живеещи край ВЕЛИКАТА БЪЛГАРСКА РЕКА ВОЛГА, казвам само чувашите, защото те са единствените наследници на волжките българи и Волжка България !!! Това, което се тиражира от някой изследователи, че Татарстан, т. е. татарите били истинските наследници на волжките българи и Волжка България са едни лъжливи твърдения, зад които не стои и една старобългарска дума, която да потвърди тези твърдения. Не така обаче стоят работите с думите от чувашкия език, думи, с които е наситена топонимията на днешния Балкански полуостров, защото думите от чувашкия език, освен че разчитат думите от времето на Първото българско царство, то те разчитат и думите от тракийския период, с което доказват, че траките са нашите древни бащи, чийто древен клон сме ние, българите!!!

Отговор