В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
За съжаление, голяма част от българските писмени паметници са унищожени при османското нашествие по нашите земи, а много от тези, които са се съхранили са разпръснати по чуждестранни библиотеки и архиви.
Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
Дебатът за размера на полевите армии в Средновековна България отдавна тормози историографията ни. Срещат се най-различни трактовки, но в някои случаи сме свидетели на твърде безкритично приемане на изворите. Митът за размера на армиите при Ахелой е показателен пример за това как системното недоглеждане при ползването на един извор води до трайни, негативни последици що се отнася до развитието...
Походът на Зеления граф срещу България ясно показва колко нехаещи са реално част от западните държави за набиращия сила нашественик.
Разгромът при Филипопол на практика отваря вратите на Тракийската низина пред латинците. Както отбелязва император Анри в писмото си до папа Инокентий III, латинците завзели земя, равняваща се на „петнадесет дни път“ - т.е. ок. 350 км на дължина, визирайки равнините от Траянови врата до Черно море.
В продължение на десетилетия българската историография и обществената представа за миналото бяха доминирани от една аксиома – „България никога не е имала свой флот преди Освобождението“. Това схващане е толкова дълбоко вкоренено, че дори при показване на доказателства за противното, хората все така остават скептични. За съжаление, ще минат много години преди археология и история, ръка за ръка да...
В следващите редове може да прочетете първа част на едно изследване, което разкрива повече подробности около османското нашествие на Балканския полуостров.
Едно изследване, представящо историческата истина зад образа на легендарния Крали Марко. Кой всъщност е Марко Мърнявчевич и как един мистериозно изчезнал надпис поставя въпросителни около живота и управлението му? Разберете в следващите редове!
Четете втора част на изследването, обхващащо личността на царица Елена и властването ѝ над Серското княжество. За да прочетете първа част, последвайте този адрес.
Освен с колоритната личност на държавната си ръководителка, Серското княжество можело да се похвали и с притежанието на крайно нетипична за времето си административна уредба. Под директното председателство на царицата, заседавала така наречената Колегия на Вселенските...
Политическата самостоятелност на Стара Велика България, подобно на други номадски държавни образувания, не продължава дълго. Обединени от кан Кубрат, българските племена бързо се разделят след неговата смърт, която настъпва около 660 година. Една част от тях, предвождана от третия му син Аспарух, се насочва към границите на Източната Римска империя, заселвайки се в непосредствена близост до тях. Пътят, изминат...
След покоряването на България, за да приобщи към себе си българите и да пресечe поводите им за недоволство, император Василий II налага своята власт с изключително внимание. Взетите от него мерки наред със загубите, претърпени в многобройните битки, не позволяват организирането на мащабно въстание в първите десетилетия от владичеството.
Въпреки това споменът за Българското царство не угасва. Очаква се единствено...