video
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryМакар България да не е отправна точка на кръстоносните походи, те оказват огромно влияние над държавата. Тя нерядко се сблъсква с рицарите, а след установяването на османците гледа с надежда към акциите им като начин за извоюване на своята свобода. Така се стига до ситуация, в която...
Вестта за извършването на Съединението през 1885 година предизвиква вълна от небивал възторг у българския народ. Едва ли могат да се намерят по-верни и по-истински думи от тези на съвременниците на този величав момент в нашата нова история. Съединена България празнува с пълно сърце. Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.
Когато българската войска влиза в Силистра и населението се събира да ги посрещне, от румънския бряг артилерията открива огън с бризантни гранати по тях. На парчета са разкъсани 38 души.
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.
На 27 ноември 1919 година е подписане един от най-тежките договори в историята на България. Как се стига до подписването на Ньойския договор и какви са неговите последици, ще разберете в настоящия материал.
Походът на Зеления граф срещу България ясно показва колко нехаещи са реално част от западните държави за набиращия сила нашественик.
Така през 1935 година се проваля с гръм и трясък операцията на югославското военно разузнаване за преврат срещу цар Борис и осъществяване на бленуваната от югославската върхушка „интегрална Югославия“.
Макар българските земи да са в благоприятно географско положение от гледна точка на заплахата от вулканични изригвания или цунами, земетресения неведнъж са сривали цели градове до основи.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия днес е празник, който ни обединява. В далечната 1885 година обаче на политическата сцена у нас се разиграва такова разделение, каквото дори на нея рядко може да бъде видяно.
Русия неохотно се съгласява да играе ролята на арбитър – страхът от преждевременен военен конфликт е голям, но възможността да създаде блок на антиавстрийска основа е примамлива – един съюз между Сърбия и България би укрепил позициите на Русия на Балканите.
Целта на този материал е да хвърли една по-различна светлина върху българската дипломация и да покаже, че не винаги българите печелят войните на бойното поле, но ги губят на масата на дипломацията.
Какви са истинските интереси на Великите сили зад Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес