След Първата световна война България претърпява крушението на националния си идеал. Българската войска е сведена до минимум, духът на народа е безогледно тъпкан. Но в сърцата на българите гори пламъкът на надеждата.
Трагичната история на тримата софийски мъченици е показателна за процесите, протичащи в Османската империя в началото на XVI век.
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
За далновидността и дипломатическия талант на цар Борис III е изписано много и с основание днес мнозина използват името му за синоним на умел и хитър политик. Историята, която ще ви разкажем в следващите редове, доказва именно тези качества на българския монарх. Тя ни пренася в началото на 30-те години на XX век, които се характеризират с много динамика...
Младотурската революция, известна още като Хуриета, по своята същност е държавен преврат, състоял се по време на управлението на султан Абдул Хамид II.
През 1891 година правителството на Стамболов поставя начало на панаирното дело в България, като взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо търговско изложение.
С помощта на нашите приятели от SmartiGraphs направихме тази инфографика, която представя нагледно как се стига до Съединението и какви са последствията от него. Още информация за SmartiGraphs може да намерите на фейсбук страницата им.
Основано през втората половина на размирния XIV в., от българския деспот Йоан Комнин (брат на цар Иван Александър), Валонското княжество бързо приема ролята на търсен търговски и политически партньор от могъщите средиземноморски републики Венеция и Дубровник.
Стратегическото разположение на Валона върху Адриатическия бряг и контрола върху Онтарския провлак позволяват на българското владение да просперира в условията на засиленото търговско корабоплаване,...
По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
Обирът на орханийската хазна в прохода Арабаконак е печално известен случай от българската история. В настоящия материал изследване преките последници от революционната акция.
Случилото се с Васка Зойчева през 1912 г. в Скопие е добре познато. Малцина обаче днес са чували имената на други българи, които отстоявайки произхода си, стават жертви на репресии, гонения и убийства.