Самостоятелното управление на БЗНС в периода 1920-1923 година е един от най-противоречивите периоди в историята на Третото българско царство. Макар и дошли на власт чрез демократични избори, ръководителите на Земеделския съюз извършват редица действия, които са в разрез с представите за демократично управление. Целта на настоящата статия е да хвърли трезв и обективен поглед върху някои от недемократичните стъпки в управлението на правителствата на БЗНС, като посочи повече или по-малко известни факти от бурните години след края на Първата световна война.

Александър Стамболийски

Краят на Първата световна война носи покрусата от крушението на националния идеал и болката по скъпите жертви на българския народ. Ньойският диктат налага на България да се разоръжи и да предаде оръжието на армията си. България има право на общо 33 000 души под оръжие (20 000 души армия, 10 000 души полиция и жандармерия и 3000 души погранична стража), а всички протести на българското правителство, че въоръжени сили в такъв размер не са в състояние да обезпечат вътрешната сигурност на страната остават нечути. Още като опозиционна сила БЗНС се обявява твърдо „за“ отмяната на военното положение, това фигурира и в предизборната платформа на Съюза.

Но вече на власт ръководството на земеделците решава да продължи действието му – и то продължава на практика до средата на март 1922 година. Парадоксално или не  от три години и осем месеца управление на земеделците, две години и пет месеца протичат при действие на военно положение. Суспендирани са основни права, гарантирани от Търновската конституция – правото на неприкосновеност на личността и жилището, на свобода на словото, на печата, на събранията. Макар да има известна обосновка за задържане на страната във военно положение, то е основателно критикувано от всички политически партии в България освен БЗНС, включително от комунистите и широките социалисти. Те протестират срещу ограничаването на гражданските права, което неминуемо води и до репресии на правителството срещу политическите му противници.

Антон Прудкин

Земеделските лидери в лицето на Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров се оказват хора с отмъстителен и жесток нрав. Техни жертви стават политическите им противници. Чрез софийския градоначалник Антон Прудкин, другар на Стамболийски от затвора в периода 1915-1918 година, с помощта на посредници правителството организира убийството на демократа Михаил Такев, вътрешен министър в правителството на Малинов по време на войнишките метежи от септември 1918 година. Анархокомунистът Георги Донски го застрелва в Пещера на 21 януари 1920 година, след което избягва и се предава на властите на 3 февруари същата година. Отведен е в Столичното градоначалство, където е посрещнат от Прудкин с думите:

„О, Донски! Ти извърши велико дело, а още повече ще извършиш, ако си пръснеш черепа сега!“

На последвалия процес братът на Такев Владимир изобличава Прудкин като организатор. Донски заплашва, че ще проговори и ще издаде поръчителя на убийството. Месец след тази заплаха, през май 1921 година подсъдимият прави опит за бягство, убива двама от пазачите си и е застрелян, отнасяйки тайната със себе си.

„Женскитѣ изкуства за щастливо съпружество“ е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. Автентичното издание е налично за предварителна поръчка с 15% отстъпка

ПОРЪЧАЙ ТУК

Академик Георги Марков изказва обосновано предположение, че убийството на лидера на опозиционния Народен сговор Александър Греков, застрелян пред дома си на 21 май 1922  година, също е организирано по нареждане или внушение на правителството. Греков е  бивш дипломат от кариерата с остро и безпощадно журналистическо перо. Именно той оглавява сформирания през 1921 година елитарен и надпартиен кръг Народен сговор, обявил се срещу управлението на Стамболийски. На страниците на вестник „ Слово“, където той работи като главен редактор, критиките срещу правителството са обосновани и интелигентно написани.

Оранжевата гвардия в Хасково

Как следва да си обясним тези прояви на земеделците? Съгласно идейната платформа на Съюза, съставена от Стамболийски, в страната съществуват няколко съсловия, водещо от които е селското. То е нравствено чисто и следва да има водеща политическа роля, независимо дали става дума за бедни, средни или заможни селяни. В страна като България, където мнозинството от населението живее в селата, лесно може лесно да разберем популярността на такива възгледи. А за защитата на интересите на тези хора и издигането им на преден план в обществото се предприемат амбициозни реформи.

Тук заслужава да се отбележи реформата за земята, чрез която Съюзът се стреми да изгради един голям брой земеделски собственици с относително равно количество земя, които да станат опора на режима. Това не се харесва нито на старите партии, нито на комунистите. Първите искат да се запази едрото земевладение, а вторите неговото национализириране. Изведнъж срещу политиката на БЗНС се изправя цялата опозиция от старите партии до комунистите.

Щом стъпват здраво на власт, земеделските лидери са твърдо решени дълго да управляват и не се спират пред никакви пречки. В края на 1921 година дейци на лявото крило на БЗНС формират таен Комитет за селска диктатура, който да брани земеделската власт със силата на оръжието. В началото на 1922 година комитетът започва изграждане на паравоенна организация на привържениците на Земеделския съюз, наречена Оранжева гвардия. Формирането на такива отряди е незаконно, да не говорим за демократично.

Михаил Такев

Насилието над политическите противници намира своя своеобразен връх в така наречената „цепеничарска“ акция. Партиите на десницата формират обединение, наречено Конституционен блок. На 17 септември 1922 година е свикан събор на Блока във Велико Търново, правото на събрания е осветено и закрепено от Търновската конституция. Правителството вижда в събора провокация срещу властта и  организира в същия ден в същия град конгрес на цвеклопроизводителите. Мобилизирани са отряди на Оранжевата гвардия и на гара Долни Дъбник  лидерите на Блока Найчо Цанов, Теодор Теодоров, Александър Малинов, Михаил Маджаров и д-р Стоян Данев са свалени от влака, с който пътуват към Велико Търново.

След като отказват да подпишат декларация, че се отказват от политическа дейност, те са бити от привърженици на БЗНС, брадите, мустаците и бакенбардите им са остригани и оскубани. Впоследствие са арестувани без съдебна заповед за това, нарушен е и имунитетът им като народни представители. „Цвеклопроизводителите“ са въоръжени с цепеници. Във Велико Търново те започват масов бой над привържениците на Блока, който се превръща в погром. Месец по-късно, на 28 октомври от парламентарната трибуна министър-председателят Александър Стамболийски провъзгласява цепеницата за основен крепител на конституцията и законността в държавата. От парламентарната трибуна вождът на земеделците открито заплашва лидерите на опозицията с убийства:

„На българския народ не остава нищо друго,освен да им хвърли въжето на шията, за да свърши веднъж завинаги с тях.“

Стамболийски вижда удобна възможност да се разправи окончателно с Блока, като организира референдум за съдене на виновниците за войната. Търновската конституция не предвижда провеждането на референдуми по каквито и да било въпроси. Двете национални катастрофи обаче се превръщат в причина за широка обществена подкрепа за такова действие. Привържениците на БЗНС и БКП гласуват „за“ съд и печелят категорично референдума. Лидерите на блоковите партии Ляпчев, Малинов, Маджаров, Стоян Данев и други са хвърлени в Шуменския затвор. След дълъг процес редица висши военни и министрите от кабинетите на Иван Евст. Гешов , Стоян Данев и Александър Малинов са осъдени на различни срокове затвор и лишаване от политически права.

Липсата на многобройна армия и страхът от падане от власт кара ръководния орган на БЗНС още през октомври 1922 година да започне формирането на постоянно действаща, въоръжена Земеделска народна гвардия, която да охранява партийни мероприятия и да респектира политическите противници. За главнокомандващ е определен Райко Даскалов, а организацията трябва да бъде завършена на 14 февруари 1923 година.

Александър Греков

След тежки преговори с Кралството на сърбите хърватите и словенците Царство България подписва така наречената Нишка спогодба. Действително, нейната цел е извеждане на България от дипломатическата изолация, в която страната се намира през този период, но договорът не води до облекчаване положението на българите, останали под сръбска власт във Вардарска Македония, а и задължава България да ликвидира базите на ВМРО на своя територия. С подписа под тази спогодба БЗНС си спечелва смъртен враг в лицето на Вътрешната организация. Централният комитет на ВМРО издава смъртна присъда на Райко Даскалов. На 7 май правителството решава да въдвори заловени членове на Организацията в концентрационни лагери.

С цел да закрепи властта си още повече, БЗНС организира нови парламентарни избори, които се състоят на 22 април. Земеделците печелят 52,7% от гласовете, но чрез поправка в избирателния закон печелят 86,5% от местата в парламента. Изборите са съпътствани с брутално насилие, което широкият социалист Димо Казасов описва така:

„Станалото на 22 април бе всичко друго , но не и избори. На едни места изборите се проведоха без тъмни стаи, на други- избирателите се обискираха, а на трети места опозиционерите се изгонваха от правителствените шайки силом от селата. За заплашванията, за фалшификациите, за терора и побоищата да не говорим. Те надминаха очакванията дори на инспираторите им.“

Вече никой не вярва, че Стамболийски може да падне от власт в резултат на политическа борба. В легалната опозиция и в нелегалния Военен съюз се затвърждава убеждението, че БЗНС е поел окончателно курс към въоръжена диктатура. Думите на Стамболийски, изречени пред привърженици на Съюза на 13 май говорят красноречиво за същото:

„Не мислете, че правителството ще падне, а вярвайте, че земеделската власт ще продължи 25 години. Кой ще ни свали?“

В разрез с всички закони, 600 привърженици на БЗНС са зачислени на заплата, въоръжени са и са разквартирувани в казармите на Първи пехотен полк в София. С окръжно от 9 май 1923 година Александър Стамболийски заповядва формирането на „ непобедима боева армия“. Нейните членове трябва да дадат клетва с живота си да пазят „идеите и принципите на Земеделския съюз“. На 17 май земеделските дружби докладват, че под клетва са подведени 300 000 съюзни членове. Предполага се, че броят им е доста по-малък, особено имайки предвид разпоредбите на Ньойския договор. Акцията е оценявана като несериозна и бутафорна от съвременните изследователи на темата. Въпреки това обаче формирането на Народна гвардия е поредният сигнал, че Стамболийски желае да проведе избори за Велико Народно Събрание. Заедно с група юристи Стамболийски съставя проект за нова конституция, в която смята да обезличи напълно монархията до церемониални функции.

Райко Даскалов

Но БЗНС  си е спечелил прекалено много и прекалено силни врагове. Нелегалният Военен съюз, съставен от настоящи и бивши офицери е сред тях. Поведението на представители на земеделското ръководство допълнително влошава нещата. Известен е случай, в който кметът на София Крум Попов в своя реч окичва българските генерали от войните за национално обединение с прозвището „парцаливите генерали“. Не липсват и други непремерени изказвания. Войната с ВМРО изнервя до крайност вътрешния министър Христо Стоянов, който на 4 юни 1923 година заявява, че ако някой убие Стамболийски или друг лидер на земеделците, то:

„Петричкият край, а вероятно и Кюстендилско, и столицата ще заприличат на гробища.“

Още в края на месец април 1923 година около професор Александър Цанков се формира малка група от политици и общественици, които с помощта на Военния съюз готвят заговор за сваляне на правителството на Стамболийски. Осигурен е и благосклонният неутралитет на ВМРО.

В началото на месец юни дните на правителството са преброени. На 5 юни един от съзаклятниците, широкият социалист Димо Казасов се разхожда със своя приятел  доктор Палазов в центъра на София и двамата срещат народния представител Стефан Даскалов, брат на Райко Даскалов. Ето как протича разговорът между тях, предаден ни от самия Казасов:

– Какво правиш, бай Стефане, защо не си в парламента- го запита Палазов. 

– Срам ме е да стоя сред това сборище от гамени-отговори Даскалов.

– Не говорете така за цвета на българския народ- подемам подигравателно аз.

– Какъв ти цвят, бе брате- продължи Даскалов  Стамболийски е събрал всичките катили и апаши от България и ги е направил депутати. Да потънеш от срам, като ги гледаш. Ще си подам оставката, не мога да понасям повече тоя позор.

Останалото е история. Призори на 9 юни частите на Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище овладяват най-важните обекти в столицата, министрите на БЗНС са арестувани, а Оранжевата гвардия е обезоръжена. Обявено е правителство начело с Цанков. По този начин приключва управлението на БЗНС. От една страна в политиката му за облекчаване положението на българското село има резон, но от друга пренебрегването на останалата част от обществото за сметка на една група, обръщането към насилствените действия в политиката и  главозамайването от властта, се превръщат именно в причината за неговото сваляне, въпреки силната обществена подкрепа, с която все още се ползва.

 

Източници:

  1. Алтънков Н. (2018) История на БКП 1919-1989 г, издателство „Факел“, София.
  2. БЗНС, Ал. Стамболийски и ВМРО, Непознатата война, 2009 г., съставител Цочо Билярски, издателство „ Анико“, София.
  3. Казасов Д., изд. 2015 г., В тъмнините на заговора, издателство „Изток-Запад“, София.
  4. Марков Г.(2003) Покушения, насилие и политика в България 1878-1947, Военно издателство, София.
  5. Петров Х. и Христов Х. (2016) „Белият терор“ от 1923-1925 г. Три епохи на държавна репресия, издателство „ Сиела“, София.
  6. Янчев В.(2014) Армия, обществен ред и вътрешна сигурност между войните и след тях( 1913-1915 и 1919-1923), Университетско издателство „ Свети Климент Охридски“, София.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Управлението на БЗНС или за силата на цепеницата
4.3 от общо 13 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

Отговор